Мери Пътни: Неприлично предложение

И макар никой да не я бе нарекъл красива, тя не беше непривлекателна въпреки старателните си усилия да изглежда строга. Обикновената й рокля подчертаваше изящната й фигура, а изпънатата й назад тъмна коса предизвикваше неочакван ефект, от който наситеносините й очи изглеждаха огромни. Светлата й кожа имаше примамливата гладкост на коприна, обляна от слънчева светлина; пръстите на Никълъс продължаваха да горят от усещането на пулсиращата кръв край слепоочията й.

Не, не красива, но чаровна, и то не само заради упоритостта си. И макар да беше дяволски досадна, той се възхити на смелостта й да дойде тук. Господ знае какви ужасии се разправяха за него в околността. И въпреки всичко тя беше тук с огромната си загриженост и с дръзките си искания. Обаче усилията й щяха да бъдат безуспешни, защото се опитваше да го обвърже с място и хора, които вече беше решил да напусне.

Но какво, по дяволите, можеше да направи с една жена, която бе готова да изтърпи най-греховните страдания в преследване на целите си? Какво би могъл да я помоли, което да бъде толкова ужасно, че лесно ще я накара да се откаже от опита си?

Отговорът дойде с простотата на съвършенството. Като баща си тя би трябвало да е методистка, част от затворена общност на здравомислещи непорочни вярващи. Положението й, цялата й същност щеше да зависи от това, как нейните другари я приемат.

Той се облегна назад победоносно и се подготви да се отърве от Клер Морган.

— Имам цена, но тя е такава, която ти няма да платиш.

Тя попита предпазливо:

— Каква?

— Не се безпокой — неохотно предложената ти почтеност е в безопасност. Ще е доста отегчително за мен да я получа, а ти вероятно щеше да се забавляваш, ако станеш мъченица на порочната ми похот. Това, което наистина искам — той спря, за да отпие голяма глътка от брендито, — е твоята репутация.

— Моята репутация — озадачено повтори Клер. — Какво, за Бога, искаш да кажеш?

Изглеждайки прекалено доволен от себе си, графът изрече:

— Ако живееш с мен за, да кажем, три месеца, ще помогна на селището и ще направя най-доброто, на което съм способен.

Клер усети, че я обхваща страх. Въпреки дръзките си думи въобще не си бе представяла, че той ще прояви интерес към нея.

— Въпреки скуката, която ще се наложи да изтърпиш — каза тя със сарказъм, — искаш да стана твоя любовница?

— Изглеждаш твърде непреклонна, за да си позволиш да се позабавляваш с греховете на плътта. — Погледът му се премести отново върху нея, този път студен и замислен. — Дори да промениш решението си през тези три месеца, ще ми достави удоволствие да ти услужа. Никога не съм бил с учителка, и то методистка. Дали пък, ако не вкарам в леглото си някоя, няма да се приближа до Бога?

— Възмутителен си!

— Благодаря. Опитвам се. — Той преглътна отново огромна глътка бренди. — И да се върна на въпроса — въпреки че ще живееш тук и ще изглежда, че си моя любовница, наистина няма да се налага да легнеш с мен.

— Какъв е смисълът на тази шарада? — попита тя облекчена, но объркана.

— Искам да видя колко далеч можеш да стигнеш и през какво си готова да минеш, за да постигнеш целта си. Ако приемеш моето предложение, скъпоценното ти село може да има полза, но ти никога няма да вдигнеш гордо глава, защото репутацията ти ще бъде унищожена. Заслужава ли си подобна жертва? Съседите ти биха ли ти простили милостиво падението дори ако се облагодетелстват от това? Интересен въпрос, но на твое място не бих разчитал много.

Разбрала накрая намеренията му, тя твърдо заяви:

— За теб това е само една безсмислена игра, нали?

— Игрите никога не са безсмислени. Разбира се, те се играят по определени правила. Какви да бъдат нашите? — Веждите му се свъсиха. — Нека да помислим… Основното условие ще бъде помощта ми в замяна на присъствието ти под моя покрив и привидно в моето легло. Успешното прелъстяване ще е нещо като второстепенна цел — допълнителна награда, която ще забавлява и двама ни. За да ми дадеш шанс честно да те прелъстя, ще трябва да ми позволяваш да те целувам един път на ден, но мястото и времето ще е по мой избор. Всички други любовни игри освен тази ще бъдат по взаимно съгласие. След тази целувка ще имаш право да кажеш не и аз няма да мога отново да те докосвам до следващия ден. След три месеца ще можеш да си отидеш вкъщи, докато аз продължа да помагам толкова време, колкото е необходимо. — Той се начумери. — Опасно е — ако ти позволя да ме въвлечеш в плановете си, може да не се измъкна от долината до края на живота си. Все пак ще е честно, аз ще рискувам нещо значително, а ти можеш да загубиш толкова много, ако приемеш предложението ми.