Мери Пътни: Падналите ангели

Вратата се отвори и влезе един мургав мъж. Рафи стана и му протегна ръка.

— Никълъс! Не знаех, че си в Лондон.

— Двамата с Клер пристигнахме едва тази вечер.

Граф Абърдейл стисна ръката му и се отпусна небрежно на един стол.

Сядайки отново на мястото си, Рафи отбеляза:

— Изглеждаш много добре.

— Женитбата е чудесно нещо — усмихна се дяволито Никълъс. — И ти трябва да си намериш съпруга.

— Превъзходна идея. Чия жена предлагаш? — промълви мелодично Рафи.

След като смехът на двамата мъже утихна, той продължи:

— Предполагам, че кръщелникът ми също е добре.

Промяната в насоката подейства добре. Лицето на Никълъс изведнъж придоби горделивото изражение на млад баща и той започна да описва удивителния напредък на младия Кенрик.

Мъжете в кабинета бяха трите четвърти от групата, която в по-младите им и по-буйни години бе наричана „падналите ангели“. Приятели още от Итън, най-реномираното мъжко училище в Англия, те запазиха братската непринуденост в годините между всяка от срещите. Отсъстващият член беше лорд Майкъл Кениън, който бе съсед на Никълъс в Уелс. След като отдадоха заслуженото внимание на постиженията на детето, Рафи каза:

— Майкъл не е ли дошъл с тебе? Би било хубаво да направим събиране на всичките „паднали ангели“.

— Още не е готов да пътува, макар че се възстановява учудващо бързо. Скоро ще бъде като нов, с няколко нови белега. — Никълъс се разсмя. — Клер настояваше лично да го гледа. Тя е неустоима сила, а той просто не е в състояние да й избяга! Мисля, че твърдоглавата ми жена е единственият човек на света, който може да задържи Майкъл на легло достатъчно дълго, за да оздравее както трябва. Сега, когато той е по-добре, помислих, че Клер се нуждае от почивка, затова я доведох в града.

— Майкъл със сигурност ще се върне в армията така бързо, както Наполеон напусна Елба — каза саркастично Люсиен. — Понеже французите не успяха да го убият в Испания, трябваше да им даде втори шанс при Ватерло.

— Майкъл никога няма да устои на изкушението на хубавата битка, а Уелингтън се нуждаеше от всеки опитен офицер, който можеше да намери — отбеляза Рафи. — Но се надявам, че този път войната вече ще свърши. И на Майкъл може някой ден да му изневери късметът.

Тези думи напомниха на Люсиен причината за събирането.

— Сега, когато и двамата сте тук, нека пристъпим към работа. Помолих Никълъс да дойде, защото по време на пътуванията си из континента му се е случвало да работи с жената, за която споменах.

Другите двама мъже се спогледаха. Рафи каза:

— Винаги съм подозирал, че помагаш на Люсиен при твоите разходки из Европа, Никълъс.

— Циганите ходят навсякъде, аз също. Очевидно и вие сте в играта. — Никълъс хвърли развеселен поглед към Люсиен. — Значи криеш картите си и не позволяваш на Рафи и на мене да разберем един за друг. Изненадам съм, че сега говориш и с двама ни. Да не би внезапно да сме станали по-достойни за доверие?

Макар да разбираше, че Никълъс се шегува, Люсиен избухна:

— В моята работа просто е наложително да казваш на човека само онова, което трябва да знае. Тази вечер нарушавам това изключително правило, защото е възможно да знаеш нещо, което може да помогне на Рафи.

— Предполагам, че въпросната дама е една от твоите агентки — вметна Рафи. — Какви неприятности е причинила?

Люсиен се поколеба, чудейки се откъде да започне.

— Ти вероятно следиш мирната конференция в Париж.

— Да, макар и не отблизо. Преди една година съюзниците бяха склонни да припишат войните на амбициите на Наполеон, затова решенията във Виена бяха доста неопределени. — Люсиен извади пурата от устата си и неодобрително огледа тлеещия й край. — Всичко щеше да бъде много хубаво, ако Наполеон си беше останал в изгнание, но връщането му във Франция и битката при Ватерло вкара лисицата в политическия кокошарник. Тъй като по-голямата част от населението във Франция подкрепяше императора, повечето от съюзниците сега жадуват за кръв. Франция ще бъде третирана доста по-сурово, отколкото преди Стоте дни на Наполеон.

— Всички го знаят. — Рафи изтърси пепелта от пурата си. — Аз къде се вмествам?

— В последните месеци, докато се уточняват новите споразумения, има огромна подмолна борба — започна Люсиен. — Няма да е нужно много, за да се разстроят преговорите и може би да се стигне до война. Сведенията са неблагоприятни. За съжаление моята агентка Маги, чиято помощ беше неоценима, иска да се оттегли и да напусне Париж, колкото може, по-скоро преди края на конференцията.