Касандра Клеър - Град на паднали ангели

— През цялото време ме питаше дали щях да те обичам, ако беше като Себастиан, като Валънтайн.

— И ти отвърна, че тогава нямаше да съм аз. Виж колко много сгреши — каза Джейс и горчивина обагри гласа му. — Това, което направих тази вечер…

Клеъри се приближи до него; той се напрегна, но не се дръпна. Тя го хвана за ризата, наведе се напред и каза, изговаряйки ясно всяка дума:

— Това не беше ти.

— Кажи го на майка си. Кажи го на Люк, когато попитат какво се е случило. — Джейс докосна нежно ключицата й; раната вече беше заздравяла, но кожата й и тъканта на роклята бяха изцапани с кръв.

— Ще им кажа — рече тя. — Ще им кажа, че ти нямаш вина.

Той я погледна, златните му очи гледаха невярващо.

— Не можеш да ги излъжеш.

— Няма да ги излъжа. Аз те върнах. Ти беше мъртъв и аз те върнах. Аз наруших баланса, не ти. Отворих вратата за Лилит и глупавия й ритуал. Можех да поискам всичко друго, а поисках теб. — Тя стисна още по-силно ризата му, пръстите й бяха побелели от студ и напрежение. — И бих го направила отново. Обичам те, Джейс Уейланд… Херондейл… Лайтууд… както и да се наричаш. Не ми пука. Обичам те и винаги ще те обичам. Да се преструвам, че не е така, е само загуба на време.

Такава болка премина по лицето му, че Клеъри усети как сърцето й се сви. После Джейс протегна ръце и пое лицето й между дланите си. Усещаше пръстите му топли върху бузите си.

— Помниш ли, когато ти казах — рече той нежно, както никога досега, — че не знам дали има или няма Бог, но и в двата случая ние сами отговаряме за себе си? Все още не знам отговора. Преди знаех само, че вярата съществува, и че аз не заслужавам да имам вяра. И после се появи ти. Ти промени всичко. Сещаш ли се за думите на Данте, които ти цитирах в парка? „L’amor che move il sole е l’altre stelle“?

Устните му се извиха, когато тя го погледна.

— Още не съм научила италиански.

— Това са последните думи от „Paradiso“… „Рай“. „Волята и желанията ми бяха преобърнати от любовта, любовта, която движи слънцето и другите звезди.“ Според мен Данте се е опитал да обясни вярата като всепоглъщаща любов, може би дори като богохулство, но аз те обичам точно по този начин. Ти се появи в живота ми изведнъж и за мен имаше само една истина: че те обичам и че ти ме обичаш.

Въпреки че гледаше нея, погледът му беше някак далечен, сякаш виждаше нещо друго.

— После започнаха сънищата — продължи той. — И си помислих, че може би греша. Че не те заслужавам. Че не заслужавам да бъда напълно щастлив… та, за Бога, кой заслужава? А след тази вечер…

— Спри — досега тя стискаше ризата му, но сега я пусна и постави ръце на гърдите му. Сърцето му биеше бясно под пръстите й; бузите му порозовяха, не само от студа. — Джейс, през цялата вечер, знаех едно: че не ти ме нараняваш. Не ти правеше онези неща. Никой не може да ме разубеди, че си добър. И това никога няма да се промени.

Джейс си пое дълбоко и накъсано въздух.

— Дори не знам как да оправдая доверието ти.

— Не е нужно. Аз ти вярвам достатъчно и за двама ни — каза тя.

Ръцете му се заплетоха в косата й. Мъглата от дъха им се вдигаше като бели облачета.

— Толкова ми липсваше — каза Джейс и я целуна, устните му нежно докоснаха нейните, не отчаяно или жадно, както последните няколко пъти, а нежно и внимателно.

Тя затвори очи и изпита чувството, че светът се върти около нея като пумпал. Плъзна ръце нагоре по гърдите му, обви ги около врата му, вдигна се на пръсти и притисна устни към неговите. Джейс нежно прокарваше пръсти по тялото й, по голата й кожа и по коприната; тя потръпна, отпускайки се върху него. Беше сигурна, че и двамата имат вкус на кръв, пепел и сол, но това нямаше значение. Светът, градът с всичките му светлини и живот, сякаш се ограничиха до това — до нея и Джейс, горящото сърце на един замръзнал свят.

Той пръв се отдръпна с неохота. Миг по-късно тя осъзна причината. Дори тук горе звукът от клаксони и свирещи гуми, долитащ от улицата долу, се чу силно.

— Клейвът — каза той примирено, макар че трябваше да прочисти гърлото си, преди да проговори, и на Клеъри това й допадна. Лицето му беше зачервено, нейното сигурно също.

— Пристигнаха.

Както ръката й беше в неговата, Клеъри погледна над парапета на покрива и видя, че пред скелето бяха спрели няколко дълги черни автомобила. От тях излизаха хора. Беше и трудно да ги познае от това разстояние, но Клеъри различи Мерис и още няколко души в бойни униформи. Миг по-късно колата на Люк взе завоя и Джослин изскочи от нея.