Касандра Клеър - Град на паднали ангели

— Себастиан? — Изабел удари толкова силно с камшика по земята, че в мрамора се отвори пукнатина. — Себастиан е там? И не е мъртъв? — тя се обърна да погледне Джейс, който се беше облегнал на стъклените врати с кръстосани на гърдите ръце и безизразно изражение.

— Видях как умря. Видях как Джейс прекъсна гръбнака му и видях как падна в реката. А сега вие твърдите, че той е там жив?

— Не — Саймън побърза да я успокои. — Тялото му е там, но не е съвсем жив. Лилит не успя да завърши церемонията. — Саймън постави ръка върху рамото й, но тя я отблъсна. Беше пребледняла като смъртник, само две червени петна горяха на бузите й.

— „Не е съвсем жив“ не е достатъчно — отвърна тя. — Отивам да го нарежа на хиляди парченца — и тя тръгна към вратата.

— Из! — Саймън пак сложи ръка на рамото й. — Изи, недей.

— Недей?! — тя го погледна невярващо — Дай ми една основателна причина да не го направя на дребни, миниатюрни, нищожни конфети.

Очите на Саймън обиколиха помещението, спирайки се за миг върху Джейс, сякаш очакваше той да се намеси или да каже нещо. Джейс не го направи, дори не помръдна. Накрая Саймън каза:

— Виж, нали разбра за ритуала? Джейс беше върнат от мъртвите и това е дало на Лилит правото да иска да възкреси Себастиан. За да го направи обаче, Джейс й трябва жив, защото… как беше…

— Той е като противотежест — вмъкна Клеъри.

— Знакът, който Джейс има върху гърдите си, знакът на Лилит — несъзнателно Саймън докосна собствените си гърди, точно над сърцето. — И Себастиан има такъв. Видях двата знака да проблясват по едно и също време, когато Джейс пристъпи в кръга.

Изабел въртеше камшика в ръце, зъбите й хапеха долната й почервеняла устна и тя каза нетърпеливо:

— И?

— Мисля, че е създала някаква връзка между тях — обясни Саймън. — Ако Джейс умре, Себастиан не може да живее. Така че, ако нарежеш Себастиан на парчета…

— Това може да нарани Джейс — довърши Клеъри, думите й се изплъзнаха, без да се усети.

— О, Боже Господи! О, Изи, недей!

— И ще го оставим да живее? — Изабел сякаш не можеше да повярва.

— Накълцай го, ако искаш — каза Джейс. — Имаш разрешението ми.

— Млъкни — отговори му Алек. — Не се дръж сякаш животът ти няма значение. Изи, нищо ли не чу? Себастиан не е жив.

— Но не е и мъртъв. Не е достатъчно мъртъв.

— Имаме нужда от Клейва — каза Алек. — Трябва да го предадем на Мълчаливите братя. Те могат да прекъснат връзката му с Джейс и после ще получиш кръвта му, Из. Той е син на Валънтайн. И е убиец. Всички загубихме скъпи хора в битката при Аликанте или познаваме такива, които са загубили. Мислиш ли, че ще са мили с него? Ще го разкъсат бавно, докато е още жив.

Изабел впери поглед в брат си. Много бавно сълзи изпълниха очите й и потекоха по бузите й, размазвайки мръсотията и кръвта по лицето й.

— Мразя — каза тя. — Мразя да си прав.

Алек придърпа сестра си и я целуна по челото.

— Знам.

Тя стисна за кратко ръката на брат си и после се дръпна.

— Добре — рече тя. — Няма да докосна Себастиан, но не мога да стоя толкова близо до него — тя погледна към стъклените врати, където беше застанал Джейс. — Да слезем долу. Може да изчакаме Клейва във фоайето. Трябва да намерим Мая и Джордан, вероятно се чудят къде сме.

Саймън прочисти гърлото си.

— Някой трябва да остане горе и да наглежда… нещата. Нека бъда аз.

— Не — каза Джейс. — Ти слез долу. Аз ще остана. Аз съм виновен за всичко. Трябваше да се погрижа Себастиан да умре, когато имах възможност. А колкото до останалото…

Гласът му заглъхна. Клеъри обаче си спомни как докосваше лицето й в тъмния коридор на Института и шептеше: „Меа culpa, mea maxima culpa“.

„Моя е вината, моя е вината, моята най-страховита вина.“

Тя се обърна да погледне останалите. Копчето на асансьора, което беше натиснала Изабел, светеше. Клеъри чу далечния шум от издигащия се асансьор. Изабел свъси вежди.

— Алек, може би трябва да останеш с Джейс.

— Нямам нужда от помощ — каза Джейс. — За какво да остава? Аз ще се справя.

Изабел вдигна ръце във въздуха, когато асансьорът пристигна и иззвъня.

— Добре. Печелиш. Цупи си се сам, тук горе, щом искаш — тя пристъпи в асансьора, а Саймън и Алек влязоха след нея. Клеъри беше последна; тя се обърна да погледне Джейс, докато вървеше. Той отново беше вперил поглед във вратите, но тя видя отражението му. Беше стиснал устни в тънка безкръвна линия, очите му бяха тъмни.

Джейс, помисли си тя, когато вратите на асансьора започнаха да се затварят след нея. Искаше й се той да се обърне и да я погледне. Той обаче не го направи и изведнъж тя усети силни ръце върху раменете си, които я бутнаха. Докато се препъваше през вратата, чу Изабел да казва: „Алек, какво, по дяволите…“ и се обърна да погледне назад. Вратите се затваряха, но през тях тя успя да види Алек. Той й отправи окуражителна усмивка и сви рамене, сякаш казваше: „Какво друго да направя?“ Клеъри пристъпи напред, но вратите се бяха затворили.