Касандра Клеър - Град на паднали ангели

— Защо не ни извикахте? — попита Изабел с изтънял от обида глас. — Защо не ни казахте, че идвате тук? Защо не ни изпратихте съобщение или нещо такова? Знаете, че щяхме да дойдем, ако имате нужда от нас.

— Нямаше време — каза Саймън. — А и не знаех, че Клеъри и Джейс ще бъдат тук. Мислех, че ще съм сам. Не изглеждаше честно да ви въвличам в проблемите си.

— Да ни в-въвличаш в проблемите си? — заекна Изабел. — Ти… — започна тя и после, за изненада на всички, включително и на нея самата, се хвърли към Саймън и обви ръце около врата му. Той залитна назад, неподготвен за нападението, но бързо се съвзе. Ръцете му я прегърнаха като едва не се заплетоха във висящия камшик и той я стисна здраво, главата й беше точно под брадичката му. Клеъри не можа да чуе — Изабел говореше прекалено тихо, — но й се стори, че тя се скара на Саймън.

Алек вдигна вежди, но замълча и се наведе над Клеъри, скривайки от погледа й Изабел и Саймън. Той докосна кожата й със стилито и тя подскочи от изгарящата болка.

— Знам, че боли — каза той тихо. — Мисля, че си си ударила главата. Магнус трябва да те погледне. Ами Джейс? Той зле ли е ранен?

— Не знам — Клеъри поклати глава. — Не ми дава да го доближа.

Алек постави ръка под брадичката й и обърна лицето й на едната, после на другата страна; нарисува второ иратце отстрани на гърлото й точно под челюстта.

— Какво е направил, за да мисли, че е толкова ужасно?

Очите й проблеснаха.

— Защо мислиш, че е направил нещо?

Алек пусна брадичката й.

— Защото го познавам. И знам как има навика да се наказва. Не те допуска до себе си и си мисли, че така наказва себе си, а не теб.

— Той не иска да го доближавам — каза Клеъри, долавяйки упоритостта на собствения си глас и намразвайки се, че е толкова дребнава.

— Ти си всичко, което той иска — отвърна Алек с изненадващо нежен глас и седна на пети, отмятайки дългата черна коса от очите си. У него имаше нещо различно напоследък, помисли си Клеъри, беше по-самоуверен, отколкото при първата им среща, нещо го караше да бъде по-щедър към другите, не както преди. — Как се озовахте и двамата тук? Дори не разбрахме, че сте си тръгнали от партито със Саймън…

— Не — каза Саймън. Той и Изабел се бяха пуснали, но още стояха близо един до друг. — Дойдох тук сам. Е, не точно сам. Бях… извикан.

Клеъри кимна.

— Така е. Не си тръгнахме от партито с него. Когато Джейс ме доведе, нямах представа, че и Саймън е тук.

— Джейс те е довел? — попита учудено Изабел. — Джейс, ако си знаел нещо за Лилит и за църква Талто, трябваше да ни кажеш.

Джейс още гледаше през вратите.

— Изплъзна ми се от ума — каза той монотонно.

Клеъри поклати глава, когато Алек и Изабел преместиха поглед от доведения си брат към нея — те чакаха обяснение за поведението му.

— Не беше Джейс — каза тя накрая. — Той беше… под контрола… на Лилит.

— Бил е обладан? — очите на Изабел станаха две големи букви „О“. Ръката й се затегна инстинктивно около дръжката на камшика.

Джейс се обърна с гръб към вратите. Бавно вдигна ръце и разтвори съсипаната си риза, за да им покаже руната за обсебване и кървавата рана, която минаваше през нея.

— Това — каза той, все още с монотонен глас, — е знакът на Лилит. Тя ме контролираше чрез него.

Алек поклати глава, изглеждаше сериозно притеснен.

— Джейс, обикновено можеш да прекъснеш една такава връзка само като убиеш демона, който те контролира. Лилит е един от най-силните демони, които някога…

— Тя е мъртва — каза рязко Клеъри. — Саймън я уби. Или по-скоро Знакът на Каин я уби.

Всички впериха поглед в Саймън.

— Ами вие двамата? Как се озовахте тук? — попита Саймън, сякаш да се защити.

— Тръгнахме да те търсим — отвърна Изабел. — В апартамента намерихме визитката, която Лилит ти е дала. Джордан ни отвори. Той е долу с Мая — тя потръпна. — Нещата, които е направила Лилит… Няма да повярвате… Толкова са ужасни…

Алек вдигна ръце.

— Хайде всички да се успокоим. Ние ще ви разкажем какво ни се случи и после вие ще ни обясните какво се е случило с вас.

Обясненията отнеха по-малко време, отколкото Клеъри си мислеше. Повечето време Изабел говореше с бурни ръкомахания, които понякога застрашаваха да откъснат някой крайник на приятелите й, защото не пускаше камшика си. Алек използва възможността да излезе на покрива и да изпрати съобщение на Клейва, в което казваше къде са и искаше подкрепление. Джейс бе отстъпил мълчаливо, за да го пусне да излезе навън и после още веднъж, за да влезе вътре. Той не проговори, докато Саймън и Клеъри обясняваха какво се беше случило на покрива, дори когато разказаха как в Идрис Разиел е върнал Джейс от мъртвите. Изи прекъсна Клеъри, само когато тя започна да обяснява как Лилит се смятала за „майка“ на Себастиан и как запазила тялото му в стъклен ковчег.