Касандра Клеър - Град на паднали ангели

Жената демон му се усмихна и черните й зъби проблеснаха като метални.

— Радвам се, че отново си на крака, малки нефилиме. Искам да гледам лицето ти, докато те убивам, няма да те намушкам в гръб, както ти направи със сина ми.

Джейс избърса с ръкав лицето си, и платът се оцвети в червено от дългата рана на бузата му.

— Той не е твой син. Ти си му дала кръв. Това не го прави твой. Майко на магьосниците… — той обърна глава и изплю кръв. — Ти не си ничия майка.

Змийските очи на Лилит заблестяха гневно. Клеъри забеляза, че всяка от змийските глави има по две собствени очи, блестящи и червени. Стомахът й се обърна, когато змиите са раздвижиха и огледаха тялото на Джейс от глава до пети.

— Нарязала е руната ми. Колко грубо — изсъска тя.

— Но ефективно — каза Джейс.

— Не можеш да ме победиш, Джейс Херондейл — рече тя. — Може да си най-великият ловец на сенки, който този свят някога е познавал, но аз съм повече от Велик демон.

— Тогава се бий с мен — каза Джейс. — Ще ти дам оръжие. Аз ще се сражавам със серафимската кама. Да се бием един срещу друг и да видим кой ще победи.

Лилит го погледна, поклати бавно глава, тъмната й коса се уви около нея като пушек.

— Аз съм най-старият демон — каза тя. — Аз не съм мъж. У мен няма мъжка гордост и не можеш да ме съблазниш с една такава битка. Това е слабост, присъща изцяло на твоя пол, не на моя. Аз съм жена. Ще използвам всякакво оръжие, за да получа каквото искам — и тогава тя го пусна с презрение. Джейс се олюля за момент, бързо възвърна равновесието си и се протегна към Микаил.

Сграбчи камата точно когато Лилит се разсмя и вдигна ръце. Отворените й длани избълваха кълба от сенки. Дори Джейс изглеждаше шокиран, когато те образуваха два еднакви черни сенчести демона, с блестящи червени очи. Те се хвърлиха на земята и започнаха да рият с крака и да ръмжат. Това са кучета, помисли си Клеъри учудено, две бесни, злобно изглеждащи черни кучета, които приличаха на добермани.

— Адски хрътки — издиша Джейс. — Клеъри…

Той не довърши, тъй като едно от кучетата скочи към него с отворена като на акула паст. Миг по-късно и второто се втурна напред и се хвърли право към Клеъри.

— Камила? — главата на Алек се замая. — Какво правиш тук?

На мига усети, че прозвуча като идиот. Потисна желанието си да се удари по челото. Последното, което искаше, беше да изглежда като глупак пред бившата на Магнус.

— Лилит заповяда да ме доведат — каза жената вампир със слаб, разтреперан глас. — Накара последователите й да проникнат в Храма. Той не е затворен за хора, а те са хора… или нещо такова. Прерязаха веригите ми и ме доведоха тук, при нея — тя вдигна ръце, веригата, която оковаваше китките й за тръбата издрънча. — Отнесоха се жестоко с мен.

Алек се наведе и очите му застанаха на едно ниво с тези на Камила. По вампирите не оставаха синини — те оздравяваха прекалено бързо, — но отляво косата й беше зацапана с кръв и това го накара да мисли, че тя казва истината.

— Да кажем, че ти вярвам — рече той. — Тя какво иска тя теб? Доколкото знам, Лилит не се интересува особено от вампири.

— Знаеш защо Клейва ме беше заловил — отвърна тя. — Трябва да си чул.

— Убила си трима ловци на сенки. Магнус каза, че някой ти е заповядал да го направиш… — той млъкна. — Лилит?

— Ако ти кажа, ще ми помогнеш ли? — долната устна на Камила затрепери. Очите й бяха огромни, зелени, умоляващи. Беше много красива. Алек се зачуди дали някога Магнус я е смятал за красива. Прииска му се да я разтърси.

— Бих могъл — каза той, учуден от студенината в собствения си глас. — Не можеш обаче да ми предложиш много. Мога да си тръгна и да те оставя на Лилит, за мен не би имало голямо значение.

— Напротив — рече тя. Гласът й беше нисък. — Магнус те обича. Не би те обичал, ако си способен да оставиш някого в беда.

— Той е обичал и теб — каза Алек.

Тя се усмихна горчиво.

— Очевидно си е взел поука.

Алек леко се залюля на токовете си.

— Виж — каза той, — кажи ми истината. Ако го направиш ще те освободя и ще те върна на Клейва. Те ще се отнесат по-добре към теб от Лилит.

Тя погледна окованите си за тръбата китки.

— Клейвът ме окова. Лилит ме окова. Не виждам голяма разлика.

— Изборът е твой. Можеш да се довериш на мен или на нея — отвърна Алек. Знаеше, че рискува много.

Изчака няколко напрегнати мига и накрая тя каза:

— Много добре. След като Магнус ти вярва, и аз ще ти се доверя — тя вдигна глава и се опита да изглежда колкото може по-достойно, въпреки разкъсаните дрехи и окървавената коса. — Лилит дойде при мен, не аз отидох при нея. Беше чула, че се опитвам да се върна като водач на манхатънския клан на мястото на Рафаел Сантяго. Каза, че ще ми помогне, ако аз помогна на нея.