Касандра Клеър - Град на паднали ангели

Устата на Лилит беше тънка червена линия. Бялото на очите й бе изчезнало и сега те бяха изцяло черни. Не приличаше на човек.

— Джейс — изсъска тя. — Джейс Херондейл, чу ме. И ми се подчини.

— Вземи го — каза Клеъри като гледаше Джейс. — Вземи го и убий или мен, или нея. Изборът е твой.

Джейс бавно се наведе и вдигна ножа.

Алек държеше в едната ръка Сандалфон и хачивара 6 6 Хачивара — традиционно японско оръжие, наподобяващо тънък остър нож. — Бел.прев. — идеално оръжие за отбиване на много нападатели — в другата. Поне шестима сектанти лежаха в краката му мъртви или в безсъзнание.

Беше се бил с много демони, но имаше нещо особено зловещо в боя със сектантите от църква Талто. Всички се движеха като един, нетипично за човешки същества и приличаха на злокобна тъмна приливна вълна. Зловещо беше и това, че не издаваха нито звук и бяха изумително силни и бързи. Освен това изглежда не се страхуваха да умрат. Макар и Алек, и Изабел да им крещяха да отстъпят, те продължаваха да напредват без звук в стегната орда и се хвърляха към ловците на сенки със самоубийствено безразличие, както леминги се хвърлят от скала. Бяха избутали Алек и Изабел надолу по коридора, в голямата стая с каменните пиедестали, когато шумът от битката накара Джордан и Мая да дотичат — Джордан като вълк, Мая още като човек, но с извадени нокти.

Сектантите почти не обърнаха внимание на присъствието им. Те се биеха и падаха един след друг, докато Алек, Мая и Джордан ги посичаха с ножове, нокти и ками. Камшикът на Изабел образуваше блестящи форми във въздуха, разсичаше тела и хвърляше пръски кръв наоколо.

Мая се справяше особено добре. Поне дузина сектанти лежаха около нея, а тя вече нападаше следващия с огнен гняв, ръцете и ноктите й бяха опръскани с кръв до китките.

Сектант пресече пътя на Алек и се хвърли към него с разперени ръце. Качулката му беше спусната и не се виждаше нито лицето, нито пола, нито възрастта му. Сандалфон се заби в лявата част на гърдите му. Той изпищя — мъжки писък, висок и дрезгав. Срина се, дерейки с нокти гърдите си, където пламъци облизваха краищата на дупката в анцуга му. Алек се извърна, стана му лошо. Мразеше да вижда какво ставаше с хората, когато серафимска кама пронизваше кожата им.

Внезапно усети изгаряне по гърба, обърна се и видя друг сектант да размахва назъбено парче арматура. Той беше без качулка — мъж, чието лице беше толкова изпито, че скулите сякаш щяха да пробият кожата. Той изсъска и се хвърли към Алек, който отскочи настрани и импровизираното оръжие изсвистя покрай него. Алек се завъртя и ритна ръката на сектанта — той изпусна парчето арматура на пода, отстъпи назад, спъна се в някакво тяло и побягна.

Алек се поколеба за миг. Сектантът беше стигнал почти до вратата. Алек знаеше, че трябва да го последва — беше сигурен, че мъжът отива да предупреди някого или да извика подкрепление, — но се чувстваше изморен до смърт, отвратен и му се гадеше. Тези хора сякаш бяха обладани, може би дори вече не бяха хора, но въпреки това имаше чувството, че убива човешки същества.

Зачуди се какво би казал Магнус, но всъщност вече знаеше. Алек и преди се беше бил с подобни създания — със слуги на демони. Почти цялото им човешко същество беше обсебено от демонична енергия, те копнееха да убиват, а човешките им тела умираха бавно в агония. Никой не можеше да им помогне — нито да ги излекува, нито да ги върне. Алек чу гласа на Магнус, сякаш магьосникът беше до него. „Да ги убиеш, е истинска проява на милост.“

Алек закачи хачиварата на колана си, затича се, блъсна вратата и излезе в коридора след побягналия сектант. Коридорът беше празен, вратата на най-далечния асансьор се отвори и прозвуча странен пронизителен алармен звук. Имаше няколко врати. Алек сви рамене, избра една напосоки и се втурна през нея.

Озова се в лабиринт от малки стаи, които бяха почти завършени — стените бяха набързо облепени с гипсокартон и снопове от разноцветни жици стърчаха от дупките в тях. Серафимската кама хвърляше светлина по стените, докато той внимателно прекосяваше стаите; нервите му бяха опънати до скъсване. Изведнъж долови движение и скочи. После отпусна камата и видя чифт червени очи и малко сиво тяло да се мушва в дупка в стената. Алек изкриви уста. Ето това беше Ню Йорк. Дори и в една такава новопостроена сграда имаше плъхове.

Накрая стаите го отведоха в по-голямо помещение — не колкото това с пиедесталите, но по-просторно от другите. Там имаше стена от стъкло, а част от нея беше облепена с картони.