Касандра Клеър - Град на паднали ангели

В единия ъгъл на стаята, до някакви открити тръби, се беше свила тъмна фигура. Алек се приближи внимателно. Това игра на светлината ли беше? Не, фигурата определено беше човешка — в тъмни дрехи, наведена и сгушена. Руната за нощно виждане на Алек потръпна, когато той присви очи и продължи напред. Фигурата се оказа слаба жена, боса, ръцете й бяха оковани пред нея за една от тръбите. Тя вдигна глава, когато Алек я приближи, а слабата светлина от прозорците освети бледата й бяло руса коса.

— Александър? — каза тя, гласът й бе изпълнен със съмнение. — Александър Лайтууд?

Беше Камила.

— Джейс — гласът на Лилит изсвистя като камшик по гола плът; дори Клеъри потръпна при звука му. — Заповядвам ти да…

Джейс замахна рязко с ръка — при което Клеъри се напрегна и обви ръце около тялото си — и хвърли ножа по Лилит. Той проряза въздуха и потъна в гърдите й; тя залитна, извадена от равновесие. Токчетата на Лилит се плъзнаха по гладкия камък, жената демон се изправи с ръмжене и посегна да извади ножа от гърдите си. Съскайки нещо на език, който Клеъри не разбираше, тя го издърпа. Ножът падна със свистене на земята, острието му беше наполовина разядено, сякаш от силна киселина.

Тя се завъртя към Клеъри.

— Какво му направи? Какво му направи? — очите й, изцяло черни до преди малко, сега изглеждаха изцъклени и ококорени. Малки черни змийчета се плъзгаха от едната очна орбита към другата. Клеъри извика и отстъпи, препъвайки се в ниските храсти. Тази Лилит беше видяла тя във видението на Итуриел — с играещи очи и дрезгав, ехтящ глас. Лилит настъпваше към Клеъри…

И изведнъж Джейс застана между тях и блокира пътя на Лилит. Отново беше себе си. У него изглежда гореше праведен огън, както у Разиел през онази ужасна нощ край езерото Лин. Беше извадил серафимската кама от колана си; бялото сребро се отразяваше в очите му, кръв се процеждаше през дупката в ризата му и се стичаше по голата му кожа. Как само я гледаше, как гледаше Лилит… Ако ангелите можеха да се надигнат от Ада, помисли си Клеъри, сигурно и те биха изглеждали така.

— Микаил — каза той.

Клеъри не разбра дали заради силата на името или заради яростта в гласа му, но острието светна по-силно от всички серафимски ками, които беше виждала някога. Заслепена, тя погледна встрани за момент, и видя Саймън да лежи свит до стъкления ковчег на Себастиан.

Сърцето в гърдите й се сви. Ако демонската кръв на Себастиан го беше отровила? Знакът на Каин нямаше да му помогне. Той доброволно си го беше причинил. Заради нея. Саймън.

— А, Михаил — гласът на Лилит беше изпълнен със смях, когато тръгна към Джейс. — Водачът на Небесното войнство. Познавах го.

Джейс вдигна серафимската кама, тя заблестя като звезда — толкова силно, че Клеъри се зачуди дали на хората няма да им се стори като пронизващ небето фар.

— Не се приближавай.

За изненада на Клеъри, Лилит спря.

— Михаил уби демон Самаел, когото аз обичах — каза тя. — Защо, малки ловецо на сенки, вашите ангели са толкова студени и безмилостни? Защо унищожават всичко, което не им се подчини?

— Нямах представа, че си такъв защитник на свободната воля — отвърна Джейс и начинът, по който го каза — с натежал от сарказъм глас, — увери още повече Клеъри, че отново е какъвто беше преди. — Тогава защо не ни пуснеш да си вървим? Мен, Саймън и Клеъри? Какво ще кажеш, демоне? Всичко свърши. Вече не ме контролираш. Няма да нараня Клеъри и Саймън няма да ти се подчини. А колкото до онази отрепка, която се опитваш да възкресиш… Предлагам ти да се отървеш от него, преди да се е разложил. Защото той няма да се върне, отдавна му е минал гаранционният срок.

Лицето на Лилит се разкриви. Тя се изплю към Джейс; слюнката й беше черен пламък, който удари земята и се превърна в змия; змията се спусна към Джейс с отворена паст. Джейс я размаза с ботуша си и се хвърли към жената демон с извадено острие. Лилит обаче изчезна като сянка, когато светлината я освети, и се материализира отново зад гърба му. Той се завъртя, тя вдигна едва-едва ръце и постави отворена длан върху гърдите му.

Джейс полетя. Микаил изпадна от ръката му и се плъзна по каменните плочи. Джейс се носеше във въздуха и се блъсна в ниския покрив с такава сила, че по камъка се появиха пукнатини. После се удари силно в земята, видимо изумен.

Задъхвайки се, Клеъри побягна към падналата серафимска кама, но така и не я стигна. Лилит вдигна Клеъри с двете си тънки, ледени ръце и я захвърли с невероятна сила. Клеъри се блъсна в един от ниските храсти, клоните му злобно раздраха кожата й, отваряйки дълги, дълбоки рани. С усилие успя да се освободи, роклята й се заплете в листата. Чу как коприната се разкъса, когато се отдръпна от храста, обърна се и видя Лилит да изправя Джейс на крака; ръката и беше сграбчила окървавената му риза.