Касандра Клеър - Град на паднали ангели

— Не знам. Наистина ли мислиш, че е голям проблем? — Саймън прозвуча жаловито. — Никога не съм говорил с Изабел, нито пък с Мая, за връзки и прочее.

— Нека ти кажа нещо за жените. — Клеъри седна на една греда и провеси краката си във въздуха. Полукръглите прозорци на залата бяха отворени и студеният нощен въздух охлаждаше потната й кожа. Преди мислеше, че ловците на сенки тренират с твърдите си, подобни на брони бойни униформи, а се беше оказало, че това облекло е за по-късно, когато се включеха и оръжията. За обучението й в момента (упражнения, които трябваше да подобрят гъвкавостта й, скоростта й и равновесието й) беше облечена с тънка блуза и широко долнище, които й напомняха за медицинска униформа. — И да не сте говорили на тази тема, и двете ще побеснеят като разберат, че се срещаш с друга. И че се познават, а ти не си им казал нищо. Такива са правилата.

— Добре, аз откъде да знам правилата?

— Всички знаят точно това правило.

— Мислех, че трябва да си на моя страна.

— Аз съм на твоя страна.

— Тогава защо не ми съчувстваш?

Клеъри премести телефона на другото си ухо и се взря в сенките под нея. Къде беше Джейс? Беше отишъл за още едно въже и беше казал, че ще се върне до пет минути. Разбира се, ако сега я хванеше да говори по телефона, сигурно щеше да я убие. Той рядко водеше обучението й — това обикновено беше задача на Мерис, Робърт или други членове на Клейва в Ню Йорк. Учителите й се сменяха, защото все още търсеха заместник на предишния учител на Института — Ходж. Джейс обаче приемаше обучението й много сериозно.

— Защото — отговори тя — проблемите ти не са истински проблеми. Срещаш се с две красиви момичета едновременно. Помисли малко. Такива проблеми имат рок звездите.

— Май никога няма да стана рок звезда, така че поне техните проблеми да имам.

— Никой не те е карал да наречеш групата си „Похотлив хумус“, приятелю.

— Вече се казваме „Хилядолетен мъх“ — запротестира Саймън.

— Виж, само реши този проблем преди сватбата. Ако всяка си мисли, че ще отидеш с нея и ако едва на сватбата разберат, че се срещаш и с двете, ще те убият. — Клеъри се изправи. — Това ще провали сватбата на майка ми и тя ще те убие. Ще си умрял два пъти. Е, три пъти, технически погледнато.

— На никоя не съм казал, че ще ходя на сватбата с нея! — Саймън звучеше паникьосан.

— Да, но очакват да им кажеш. Затова момичетата имат гаджета. Да има кой да ги придружава на скучни тържества. — Клеъри стигна края на гредата и втренчи поглед надолу към осветените с магическа светлина сенки. На пода имаше начертан с тебешир тренировъчен кръг, който приличаше на око на бик. — Както и да е, сега трябва да скоча от гредата и вероятно ще срещна смъртта си. Утре ще говорим.

— Имаме репетиция от два, нали помниш? Ще се видим там.

— До скоро — тя затвори и пъхна телефона в сутиена си. Тренировъчният екип нямаше джобове, та какво друго можеше да направи едно момиче?

— Да не смяташ да стоиш горе цяла нощ? — Джейс пристъпи в центъра на окото на бика и погледна нагоре към нея. Беше с бойна униформа, не с тренировъчен екип като Клеъри, и светлата му коса изпъкваше изумително на черното. Беше потъмняла леко след края на лятото и беше станала тъмно златиста, което, помисли си Клеъри, му подхождаше дори още повече. Чувстваше се абсурдно щастлива, че го познава достатъчно дълго, за да може да забележи малките промени във външния му вид.

— Мислех, че ти ще се качиш — извика тя надолу. — Промяна в плановете?

— Дълга история — усмихна й се той. — Е? Да поупражняваме малко превъртания?

Клеъри въздъхна. Това означаваше, че трябва да се хвърли от гредата в празното пространство, да увисне на ластичното въже, да се отблъсква от стените и да се превърта отново и отново, за да се научи да се извива и рита, без да се тревожи от падания и синини. Беше виждала как Джейс го прави — приличаше на падащ ангел, докато летеше във въздуха, докато се обръщаше и въртеше с красива, балетна грация. Тя, от друга страна, се свиваше като колорадски бръмбар, щом подът се приближеше, макар да й бе пределно ясно, че няма да се удари в него.

Вече се чудеше дали фактът, че беше ловец на сенки по рождение, имаше някакво значение. Може би беше прекалено късно да бъде обучена за ловец или поне за напълно действаш ловец. Или пък дарбите, които имаха тя и Джейс, бяха някак нечестно разпределени и той беше получил цялата грация, а тя беше получила… ами… почти нищо.

— Хайде, Клеъри — каза Джейс. — Скачай!