Касандра Клеър - Град на изгубени души

Проправяйки си път между камарите, Себастиан се запъти към дъното на магазина и Клеъри изведнъж си даде сметка, че онова, което бе взела за манекен, всъщност бе възрастен мъж с лице, набръчкано като стар чаршаф. Кръстосал ръце, той бе облегнал гръб на тезгях, в чиято стъклена витрина бяха изложени купища антични бижута, лъскави мъниста, мънички чантички със закопчалки от скъпоценни камъни и цели редици копчета за ръкавели.

Себастиан каза нещо на чешки и мъжът кимна, като хвърли подозрителен поглед на Джейс и Клеъри и ги посочи с брадичка. Очите му, забеляза Клеъри, имаха тъмночервен цвят. Тя се съсредоточи и започна да маха магическия прах, който го покриваше.

Не беше лесно, защото той полепваше по него като мухоловка. В крайна сметка успя да го свали само толкова, колкото да види, откъслечно и за кратко, истинското същество, застанало пред нея. Високо и с човешка форма, то имаше сива кожа, рубиненочервени очи, уста, пълна с остри зъби, които стърчаха във всички посоки и дълги, змиевидни ръце, които завършваха с подобни на змиорка глави — тесни, зъбати и зли на вид.

— Демон ветис — прошепна Джейс в ухото й. — Те са като дракони. Обичат да трупат лъскави неща. Боклуци, бижута — за тях няма разлика.

Себастиан ги гледаше през рамо.

— Това са брат ми и сестра ми — каза след малко. — Можеш да им имаш пълно доверие, Мирек.

По тялото на Клеъри пробяга лека тръпка. Не й харесваше идеята да се преструва на сестра на Джейс, дори и пред един демон.

— Това не ми се нрави — каза демонът. — Каза, че ще си имаме работа само с теб, Моргенстърн. И макар да знам, че Валънтайн имаше дъщеря — тук той наклони глава към Клеъри, — знам също така, че имаше само един син.

— Осиновен е — нехайно обясни Себастиан и махна към Джейс.

— Осиновен?

— Ще установищ мисля, че дефиницията на съвременното семейство се променя със забележителни темпове — подхвърли Джейс.

Демонът Мирек не изглеждаше впечатлен.

— Това не ми се нрави — повтори той.

— Но това ще ти се понрави — каза Себастиан и извади от джоба си здраво завързана кесия. След като я развърза, той я обърна и изсипа съдържанието й върху тезгяха — отвътре изпаднаха бронзови монети, които се затъркаляха с дрънчене по стъклото. — Монети от очите на мъртъвци. Сто. Е, имаш ли онова, за което се бяхме разбрали?

Зъбеста ръка изпъпли върху тезгяха и внимателно хвана една монета. Червените очи на демона пробягаха по купчинката.

— Всичко добре, но това не е достатъчно, за да ти купи каквото търсиш — Той махна с ръката си, гънеща се като змия, и над нея се появи нещо, което на Клеъри й заприлича на парче кварц, само дето беше по-лъскаво и по-сияйно, кристално ясно и красиво. Тя се сепна, осъзнала, че това е материалът, от който се изработваха серафимските ками.

— Чист адамас — заяви Мирек. — Небесната материя. Безценен.

Гняв припламна върху лицето на Себастиан като светкавица и за миг Клеъри видя свирепото момче, което се криеше отдолу… същото, което се бе смяло, докато Ходж издъхваше. После всичко отмина.

— Но нали се споразумяхме за цената.

— Споразумяхме се и да дойдеш сам — напомни Мирек. Очите му се върнаха на Клеъри и Джейс, който не бе помръднал, ала от когото се излъчваше контролираната неподвижност на котка, готова за скок. — Ще ти кажа как можеш да ми доплатиш. С къдрица от красивата коса на сестра ти.

— Готово — съгласи се Клеъри и пристъпи напред. — Ако искаш кичур от косата ми…

— Не! — Джейс й препречи пътя. — Той е черен магьосник, Клеъри. Нямаш представа какво може да направи с косата ти или с малко кръв.

— Мирек… — бавно каза Себастиан, без да поглежда към Клеъри.

И в този миг тя се запита — ако Себастиан бе готов да размени кичур от косата й срешу парчето адамас, кой щеше да му попречи? Джейс се бе възпротивил, ала той бе заставен с магия да прави всичко, което Себастиан поиска от него. Ако се стигнеше дотам, кое щеше да надделее? Магическата принуда или чувствата на Джейс към нея?

— В никакъв случай — отсече Себастиан.

Демонът примигна бавно, като гущер.

— В никакъв случай?

— Няма да докоснеш и косъм от главата на сестра ми — заяви Себастиан. — Нито ще се отметнеш от сключената сделка. Никой не може да мами сина на Валънтайн Моргенстърн. Цената, за която се споразумяхме, или…

— Или какво? — озъби се насреща му Мирек. — Или ще съжалявам? Ти не си Валънтайн, малко момченце. Виж, той беше мъж, който будеше лоялност…

— Не — каза Себастиан, изваждайки серафимска кама от колана си. — Аз не съм Валънтайн. Не възнамерявам да се пазаря с демони, както правеше той. Ако не мога да имам лоялността ти, ще те накарам да трепериш пред мен. Знай, че съм по-могъщ отколкото баща ми е бил някога и ако се опиташ да ме измамиш, ще те убия и пак ще взема онова, за което съм дошъл. — Той вдигна оръжието в ръката си. — Дума* — прошепна и острието се стрелна напред, проблясвайки като огнен стълб.