Касандра Клеър - Град на изгубени души

Мерис изпъна рамене. Беше схваната и изморена.

— Брат Закарая. Очаквах… Е, няма значение.

Брат Енок? Той е по-старши от мен; но реших, че става дума за изчезването на осиновения ти син. Проявявам особен интерес към неговото благополучие.

Мерне го изгледа заинтригувано. Еювечето Мълчаливи братя не даваха обяснения, нито пък говореха за чувствата си, ако изобщо имаха такива. Приглаждайки разрошената си коса, тя пристъпи иззад бюрото.

— Много добре. Искам да ти покажа нещо.

Така и не бе успяла да свикне с братята и безшумния начин, по който се движеха, като че краката им не се докосваха до земята. Закарая сякаш се носеше във въздуха до нея, докато тя го водеше към картата на света, закачена на северната стена. Беше нефилимска карта, затова в средата на Европа се виждаха Идрис и магическата бариера, с която беше обграден, нарисувана в златно.

Върху една полица до картата почиваха два предмета — парче стъкло, покрито със засъхнала кръв, и износена кожена гривна, украсена с руната за ангелска сила.

— Това са…

Гривната на Джейс Херондейл и кръвта на Джонатан Моргенстърн. Разбирам, че опитите да откриете следите им не са се увенчали с успех?

— Не става въпрос за откриване на следи. — Мерне отново изпъна рамене. — Докато принадлежах към Кръга, Валънтайн използваше метод, с чиято помощ научаваше местоположението на всеки от нас. Стига да не се намирахме в някои защитени места, той знаеше къде сме във всеки един момент. Помислих си, че може да е сторил същото с Джейс, когато е бил дете. Никога нямаше проблеми с откриването му.

За какъв метод става дума?

— Знак. Не от Сивата книга. Всички го носехме. Почти го бях забравила; в крайна сметка, няма начин да се отървеш от него.

Но ако Джейс го носи, няма ли да знае за това и да се погрижи да не бъде открит с негова помощ?

Мерне поклати глава.

— Може да е съвсем малък — незабележимо петънце, скрито под косата, като моя. И той няма да знае, че го има — Валънтайн не би му казал.

Брат Закарая се поотдръпна, за да може по-добре да разгледа картата.

И какъв е резултатът от опита ти?

— Има го — отвърна Мерне, ала не звучеше нито тържествуващо, нито дори доволно. — Видях го на картата. Когато се появи някъде, на картата припламва мъничка светлинка; светлина обгръща и гривната му. Така знам, че е той, а не Джонатан Моргенстърн. Джонатан никога не се появява на картата.

И къде е? Къде е Джейс?

— Видях го — всеки път за броени секунди — в Лондон, Рим и Шанхай. Преди съвсем малко проблесна във Венеция, а после отново изчезна.

Как се придвижва толкова бързо между градовете?

— С помощта на портал? — Мерне сви рамене. — Не знам. Ала всеки път щом картата припламне, разбирам, че Джейс е жив… засега. И сякаш отново мога да дишам, поне за малко. — Тя решително стисна устни, сякаш за да спре думите, които напираха да се излеят — как Изабел и Алек й липсват, ала се бои да ги повика обратно в Института, където поне от Алек щеше да се очаква да се включи в преследването на брат му. Как продължаваше да мисли за Макс всеки ден, как й се струваше, че някой е изпразнил дробовете й от последната глътка въздух и как се хващаше за сърцето, боейки се, че умира. Не можеше да изгуби и Джейс.

Разбирам те.

Брат Закарая сплете ръце пред себе си. Това бяха ръцете на млад човек, не изкривени и възлести; с дълги, тънки пръсти. Мерис неведнъж се бе чудила как остаряват братята и колко дълго живеят, но това знаеха единствено членовете на ордена.

Малко неща на този свят са по-могъщи от обичта на семейството. Не ми е ясно обаче защо реши да споделиш всичко това с мен.

Мерис си пое накъсано дъх.

— Знам, че би трябвало да го покажа на Клейва. Ала те научиха за връзката му с Джонатан и сега преследват и двамата. Открият ли Джейс, ще го убият. Но да го запазя в тайна несъмнено би било измяна. — Главата й клюмна. — Помислих си, че да го споделя с вас, Братята, е нещо, което мога да понеса. Решението дали да кажете на Клейва си е ваше. Аз… аз не съм в състояние да го взема.

В продължение на един дълъг миг Закарая не каза нищо. После гласът му изпълни меко главата й:

Картата показва, че синът ти все още е жив. Ако го споделиш с Клейва, не мисля, че това ще им помогне особено — ще разберат единствено, че той се придвижва невероятно бързо и не може да бъде проследен. Нещо, което вече знаят. Задръж картата, а аз засега няма да говоря за нея.

Мерис го погледна изумено.

— Но… ти си слуга на Клейва…