Касандра Клеър - Град на изгубени души

Мостът ги изведе на лъкатушеща калдъръмена уличка от двете страни, на която се издигаха туристически магазинчета, продаващи кървавочервени гранати и големи късове златист полски кехлибар, тежко бохемско стъкло и дървени играчки. Дори по това време пред нощните клубове стояха хора и предлагаха безплатни пропуски, с които посетителят можеше да си поръча питиета на по-ниска цена. Себастиан ги отпъждаше с нетърпеливо махане на ръка, като се сопваше раздразнено на чешки. Натискът на тълпата поотслабна, когато улицата ги отведе до средновековен площад. Въпреки студеното време мястото беше пълно с размотаващи се пешеходци и будки, в които се продаваха наденички и горещ дъхав сайдер. Тримата спряха, за да хапнат; докато се хранеха, седнали около висока, неустойчива маса, внушителният астрономически часовник в средата на площада започна да отбелязва часовете. Старият механизъм се задвижи с потракване и танцуващи дървени фигурки се показаха от вратички от двете страни на часовника — дванайсетте апостола, както обясни Себастиан, докато фигурките се въртяха ли, въртяха.

— Съществува легенда — каза той, привеждайки се напред, стиснал чашата с топъл сайдер с две ръце, — че след като часовникът бил завършен, кралят наредил да избодат очите на майстора, който го изработил, та никога вече да не сътвори нещо толкова красиво.

Клеъри потрепери и се примъкна малко по-близо до Джейс. Откакто бяха оставили моста зад гърба си, той мълчеше, сякаш потънал в мисли. Минувачи (най-вече момичета) поспираха за миг, за да го погледнат — момчето, чиято коса сякаш грееше насред тъмните цветове на Староместкия площад.

— Колко жестоко! — каза Клеъри.

Себастиан прокара пръст по ръба на чашата си, а после го облиза.

— Миналото е друга страна.

— Чужда страна — поправи го Джейс.

Себастиан го погледна лениво.

— Какво?

— „Миналото е чужда страна: там правят нещата по друг начин.”* — обясни Джейс. — Това е точният цитат.

* Цитат от британския писател Л. П. Хартли. — Бел. прев.

Себастиан сви рамене и побутна чашата си настрани. Ако я върнеш там, откъдето си си купил сайдера, получаваш едно евро, ала Клеъри подозираше, че Себастиан надали ще си даде труда да симулира гражданско съзнание за някакво си жалко евро.

— Да вървим — каза той.

Клеъри не бе допила своя сайдер, но въпреки това остави чашата си на масата и последва Себастиан, който ги поведе из същински лабиринт от тесни, криволичещи улички. Джейс го беше поправил, мислеше си тя. Вярно, ставаше дума за нещо дребно, но не се ли предполагаше, че заклинанието на Лилит ги е свързало по такъв начин, че Джейс да смята всичко, което Себастиан върши, за правилно? Възможно ли бе това да е знак, макар и съвсем мъничък, че магията, която ги обвързваше, започва да отслабва?

Глупаво бе да се надява, знаеше го. Ала понякога надеждата е всичко, с което разполагаш.

Улиците ставаха все по-тесни и по-тъмни. Облаците над тях напълно бяха закрили клонящото към заник слънце; тук— таме горяха старовремски газени фенери и осветяваха мъгливия сумрак. Отново вървяха по калдъръмени улици, а тротоарите се бяха стеснили толкова, че те бяха принудени да се движат един зад друг, сякаш прекосяваха въжен мост. Единствено минувачите, които ту се показваха, ту изчезваха в мъглата, вдъхваха на Клеъри увереност, че не е прекрачила някакъв портал във времето и не се е озовала в недействителен град, плод на нейното въображение.

Най-сетне достигнаха каменен свод, извеждащ на неголям площад. Повечето магазини тук вече бяха тъмни, макар че един насреща им все още не бе угасил надписа си, който с големи златни букви казваше АНТИКВАРИАТ. На витрината имаше старовремски бутилчици с най-различни субстанции в тях и полуотлепени етикети, върху които пишеше на латински. За изненада на Клеъри Себастиан се насочи право натам. За какво ли им бяха притрябвали стари шишенца?

В мига, в който прекрачиха прага, тя напълно забрави учудването си. Магазинът беше слабо осветен и миришеше на нафталин, но беше претъпкан до пръсване с невероятно разнообразие от непотребни (а и не само непотребни) вещи. Красиви небесни карти се бореха за място със солници и пиперници във формата на фигурките от астрономическия часовник. Имаше цели камари празни кутии от тютюн и пури, марки в стъклени шкафове, фотоапарати, изработени отдавна в Източна Германия и Русия, прекрасна купа от шлифован изумруденозелен кристал стоеше до купчина стари календари с петна от влага, а над главите им бе провесено старинно чешко знаме.