Касандра Клеър - Град на изгубени души

Обърна се рязко и видя, че Себастиан се бие с друг демон аспид до вратата на магазина, докато Джейс отбиваше атаките на още двама до шкаф, в който бяха изложени антични керамични съдове. Подът около него бе осеян с натрошени чирепи. Клеъри замахна и хвърли камата, точно както Джейс я беше учил. Оръжието изсвистя във въздуха и потъна в тялото на едно от създанията, което изпищя и олюлявайки се, политна назад. Джейс се обърна и й намигна, преди да обезглави другия си противник, използвайки двете си остриета като ножица. Тялото на демона се свлече на земята и изчезна, а Джейс, облян в черна кръв, се ухили широко.

Клеъри почувства как вълна на въодушевление премина през нея като токов удар. И Джейс, и Изабел й бяха говорили за екстаза от битката, ала едва сега го изпита и тя. Чувстваше се всемогъща, кръвта сякаш пееше във вените й, а по гръбнака й струеше сила и се разливаше из цялото й тяло. Всичко около нея като че ли се движеше на бавни обороти. Видя как раненият демон се обърна и се втурна към нея на насекомовите си крака, оголил остри зъби. Клеъри отстъпи назад, откачи античното знаме от стената и го заби в зейналата паст на гнусното същество с такава сила, че дръжката се показа от обратната страна на черепа му. Аспидът изчезна, отнасяйки знамето със себе си.

Клеъри се изсмя с глас. Себастиан, който току— що бе довършил още един демон, се обърна и очите му се разшириха.

— Клеъри! Спри го! — изкрещя той; Клеъри се завъртя и видя, че Мирек трескаво се опитва да отвори вратата в дъното на магазина.

Тя се втурна натам, издърпвайки камата от колана си.

— Накир!* — извика и като скочи върху тезгяха, се хвърли отгоре му със засияло оръжие в ръка. Приземи се право върху демона и го повали на земята. Една от подобните му на змиорки ръце се стрелна към нея и тя я посече с мълниеносно движение, което отприщи нова струя черна кръв. Демонът я погледна с уплашени червени очи.

* В исляма — един от двата ангела, които прибират душите на умрелите. — Бел. прев.

— Спри — изхъхри той. — Ще ти дам каквото поискаш…

— Аз имам всичко, което искам — прошепна Клеъри и заби серафимската кама дълбоко в гърдите му. С един последен глух вик, Мирек изчезна и Клеъри тупна на колене на пода.

Миг по-късно две глави — едната златисто—, а другата сребристоруса — надникнаха над тезгяха и се взряха в нея. Джейс и Себастиан. Очите на Джейс сякаш щяха да изскочат, а Себастиан беше пребледнял.

— В името на Ангела, Клеъри — задъхано каза той. — Адамасът…

— А, онова, за което дойде? Ето го.

Парчето адамас се бе търкулнало под тезгяха. Клеъри го вдигна във въздуха — искрящ къс сребро, изцапан там, където пръстите й го бяха докоснали.

Себастиан изруга облекчено и го грабна. В същия миг Джейс се прехвърли през тезгяха с един скок и се приземи до Клеъри. Коленичи до нея и като я притегли към себе си, прокара ръце по тялото й. Очите му бяха потъмнели от тревога и Клеъри взе дланите му в своите.

— Добре съм — увери го тя. Сърцето й биеше лудешки, кръвта все още пееше във вените й. Джейс понечи да каже нещо, ала Клеъри улови лицето му между ръцете си, при което ноктите й го одраскаха.

— Чувствам се прекрасно.

Погледна го — с раздърпани дрехи, потен и окървавен — и й се прииска да го целуне. Прииска й се да…

— Добре, добре, вие двамата — обади се Себастиан. Клеъри се отдръпна от Джейс и вдигна очи към брат си, който ги гледаше широко ухилен. — Утре ще го използваме. — Той кимна към парчето адамас, което въртеше лениво между пръстите си. — Ала тази вечер, след като се приведем в малко по-приличен вид, ще празнуваме.

Както си беше бос, Саймън отиде в дневната, следван от Изабел. Там ги посрещна изненадваща гледка. Кръгът и пентаграмата в средата на стаята грееха с ярка сребриста светлина, като живак. От центъра им се издигаше дим — висока червено— черна колона, увенчана с бяло. В цялата стая миришеше на изгоряло. Магнус и Алек стояха до кръга заедно с Джордан и Мая, които, ако се съдеше по палтата и шапките, които все още носеха, явно току— що бяха дошли.

— Какво става? — попита Изабел и се протегна, прозявайки се. — Защо всички зяпате канал Пентаграма?

— Почакай малко и сама ще видиш — мрачно отвърна Алек.

Изабел сви рамене и се загледа заедно с останалите. Пред очите им белият дим се завихри, все по-бързо и по-бързо — същинско миниатюрно торнадо, което прелетя през пентаграмата, оставяйки след себе си следи от изгорено, които изписваха думите: