Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Аха. — Той се приведе към нея и тя долови уханието му — на кръв, въглени, пот и евтиния сапун, който бяха намерили в умивалника. — Хареса ми. А на теб? Да се бием заедно, имам предвид?

— Беше… напрегнато. — Той се приближи още по-близо до нея и пъхна пръсти под колана на дънките й. Клеъри вдигна ръце и нежно ги положи на раменете му. Златният проблясък на елфическия пръстен привлече вниманието й и това я поотрезви.

„Не се обърквай; не позволявай случващото се да те погълне. Това не е Джейс, не е Джейс, не е Джейс”

Устните му докоснаха нейните.

— Мисля, че беше невероятно. Ти беше невероятна.

— Джейс — прошепна Клеъри и тогава на вратата се почука. Сепнат, Джейс я пусна. Тя политна назад и се удари в кранчето. От чешмата шурна вода и оплиска и двамата. Клеъри извика от изненада, а Джейс се разсмя и докато тя се обръщаше, за да спре кранчето, той отиде да отвори вратата.

Беше Себастиан, естествено. Изглеждаше забележително чист, като се имаше предвид какво бяха преживели току— що. Беше сменил изцапаното си кожено яке със старовремски военен шинел, който, наметнат върху тениската му, му придаваше известен вехтошарски шик. В ръцете си държеше нещо черно и лъскаво.

— Има ли причина, поради която току— що хвърли сестра ми в умивалника? — повдигна вежди той.

— Опитвах се да й завъртя главата. — Джейс вдигна ризата си от пода и я нахлузи. Също като при Себастиан, връхните му дрехи бяха поели по-голямата част от щетите, макар че и ризата му бе скъсана отстрани, там, където демонът бе впил ноктите си.

— Нося ти нещо, което да облечеш — каза Себастиан и подаде лъскавото черно нещо на Клеъри, която междувременно бе успяла да се измъкне от умивалника и сега стоеше на крака, ръсейки сапунена вода върху пода. — Доста ретро и ми се струва, че ще ти е по мярка.

Слисана, Клеъри върна стилито на Джейс и пое предложената й дреха. Оказа се рокля (по-скоро комбинезон) — смолисточерна и поръбена с дантели. Обточените с мъниста презрамки можеха да се удължават и скъсяват, а материята бе разтеглива и Клеъри предположи, че Себастиан е прав — най-вероятно щеше да й стане. Част от нея се противеше на идеята да облече нещо, което Себастиан е избрал, но пък не вървеше да отиде на клуб в раздърпан потник и мокри дънки.

— Благодаря — каза най-сетне. — А сега излезте оттук, за да се преоблека.

Те се подчиниха, затваряйки вратата след себе си. Високите им момчешки гласове достигаха до нея и макар да не различаваше думите, Клеъри знаеше, че си разменят шеги. Свойски. Дружески. Беше наистина странно, помисли си Клеъри, докато сваляше дънките и потника и нахлузваше роклята през главата си. Джейс, който не се разкриваше пред почти никого, се шегуваше и смееше със Себастиан.

Обърна се, за да се погледне в огледалото. От черното кожата й сякаш бе изгубила всякакъв цвят, очите й бяха големи и тъмни, косата й — още по-червена, а ръцете и краката й — дълги, слаби и бледи. Имаше сенки под очите, а ботушите, които бе обула под дънките, придаваха известна суровост на тоалета й. Не бе сигурна дали е точно хубава, но определено изглеждаше като някой, с когото е по-добре да не се закачаш.

Зачуди се дали Изабел би одобрила.

Отключи вратата на банята и прекрачи в потъналата в сумрак задна част на магазина, където бяха нахвърляни всички непотребни вещи, които не бяха изложени отпред. Кадифена завеса я делеше от основното помещение. Джейс и Себастиан бяха от другата й страна, потънали в разговор, макар че Клеъри все още не можеше да различи думите им. Тя дръпна завесата настрани и пристъпи в стаята.

Лампите бяха запалени, но металният сенник беше пуснат, така че минувачите отвън не можеха да видят вътрешността на магазина. Себастиан преглеждаше вещите по рафтовете — дългите му внимателни ръце сваляха предмет след предмет, оглеждаше го набързо и го връщаше обратно на мястото му.

Джейс първи забеляза Клеъри и искриците, припламнали в очите му, й припомниха първия път, когато я бе видял издокарана, облечена в дрехи на Изабел, за да отиде на партито у Магнус. Също както тогава, и сега погледът на Джейс бавно се плъзна по нея — от ботушите по краката, бедрата, кръста и гърдите й, докато се спря върху лицето й. Ленива усмивка изви устните му.

— Бих могъл да отбележа, че това не е дреха, а бельо — заяви той. — Но не мисля, че би било в мой интерес.

— Трябва ли да ти напомням — обади се Себастиан, — че това е сестра ми?

— Повечето братя биха били във възторг, ако такъв изискан джентълмен като мен кавалерства на сестра им. — Джейс грабна едно военно яке от близкия рафт и го облече.