Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Кавалерства? — повтори Клеъри. — Още малко и ще се наречеш конте и нехранимайко.

— А призори ще отиде на дуел — допълни Себастиан, докато се приближаваше към завесата. — Ей сега се връщам. Трябва да измия кръвта от косата си.

— Ама че сме суетни — закачи го Джейс с широка усмивка, а после притегли Клеъри към себе си и понижи глас. — Помниш ли партито на Магнус? Ти се появи във фоайето с Изабел и Саймън насмалко да получи удар.

— Странно. И аз си мислех за същото. — Тя отметна глава назад, за да го погледне. — Доколкото си спомням, тогава не каза нищо за това как изглеждам.

Джейс плъзна пръсти под презрамките на роклята комбинезон и връхчетата им докоснаха кожата й.

— Мислех, че не ме харесваш особено. И не смятах, че да изредя пред толкова много хора всички неща, които ми се искаше да направя с теб, би било най-подходящият начин да променя мнението ти за мен.

— Мислел си, че не те харесвам? — Гласът й се издигна невярващо. — Джейс, кога се е случвало някое момиче да не те хареса?

Той сви рамене.

— Без съмнение лудниците по света са пълни със злощастни жени, останали слепи за моя чар.

Един въпрос трептеше на върха на езика й; въпрос, който открай време искаше да зададе, но никога не го бе сторила. Пък и в крайна сметка наистина ли имаше значение какво бе правил, преди да я срещне? Златните очи на Джейс омекнаха едва забележимо, сякаш неизказаният въпрос се бе изписал на лицето й.

— Никога не ме е било грижа какво мислят момичетата за мен. Не и преди теб.

„Преди теб.” Когато Клеъри проговори, гласът й трепереше лекичко:

— Джейс, чудех се…

— Любовните ви прелюдии са отегчителни и дразнещи. — Себастиан се появи иззад кадифената завеса; сребристата му коса беше влажна и разрошена. — Готови ли сте?

Клеъри се освободи от прегръдката на Джейс с пламнало лице; Джейс обаче изглеждаше напълно спокоен.

— Ние сме тези, които те чакаха.

— Е, виждам, че сте намерили начин да убиете времето. А сега да вървим. Казвам ви, това място адски ще ви хареса.

*

— Никога няма да си получа обратно депозита за щети, който оставих за този апартамент — мрачно подхвърли Магнус.

Беше се настанил върху масата, между кутии от пица и чаши кафе, и гледаше как останалите от отбора на добрите полагат всички усилия да разчистят опустошението, оставено от появата на Азазел — димящите дупки, зеещи в стените, тъмната слуз, която се процеждаше от тръбите на тавана, пепелта и другите зърнести черни вещества, които се бяха набили в пода. Председателят Мяу се бе изтегнал в скута на Магнус и мъркаше. Самият Магнус не вземаше участие в почистването, защото именно заради него апартаментът му едва не беше унищожен; Саймън не вземаше участие в почистването, защото след случилото се в пентаграмата никой не знаеше точно как да се държи с него. Беше се опитал да говори с Изабел, ала тя бе размахала заплашително една четка в лицето му.

— Имам идея — каза Саймън, който седеше до Магнус, подпрял лакти на коленете си. — Но няма да ви хареса.

— Мисля, че ще се окажеш прав, Шъруин.

— Саймън. Името ми е Саймън.

— Все тая. — Магнус махна с изящната си ръка. — Каква е тази идея?

— Нося знака на Каин. Което означава, че нищо не може да ме убие, нали така?

— Ти можеш да се убиеш— подхвърли Магнус, не особено услужливо. — Доколкото знам, злополука с неодушевен предмет също може да те убие. Така че ако възнамеряваш да се учиш да танцуваш ламбада върху хлъзгава платформа над трап, пълен с ножове, не те съветвам да го правиш.

— Дотук бях с плановете ми за тази събота.

— Но иначе нищо друго не може да те убие — продължи Магнус. Той бе отместил очи от Саймън и сега гледаше Алек, който се бореше с една четка. — Защо?

— Онова, което се случи с Азазел в пентаграмата, ме накара да се замисля. — Нали казахте, че е по-опасно да призовеш ангел, отколкото демон, защото ангелите могат да те поразят на място или пък да те изпепелят с небесен огън. Но ако аз го направя… — Гласът му заглъхна.

— Е, ще бъда в безопасност, нали?

Това определено привлече вниманието на Магнус.

— Ти? Да призовеш ангел?

— Би могъл да ми покажеш как. Знам, че не съм магьосник, но нали и Валънтайн го е сторил. След като той е успял, защо и аз да не се справя? Искам да кажа, нали има и хора, които могат да правят магии.

— Не мога да ти гарантирам, че ще останеш жив — предупреди го Магнус, ала в гласа му се долавяше заинтригувана нотка. — Знакът е небесна защита, но дали те защитава и срещу самото Небе? Дори аз не знам отговора на този въпрос.