Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Какво си направил с котарака ми? — Магнус се появи в дневната, понесъл кана с кафе, докато няколко чаши се въртяха около главата му, като модел на планетите, обикалящи около слънцето. — Изпил си му кръвта, нали? А уж каза, че не си гладен!

Саймън едва не се задави от възмущение.

— Разбира се, че не съм му изпил кръвта. Нищо му няма! — Той мушна Председателя в корема. Котаракът се прозя. — И после, ти ме попита дали съм гладен, когато поръчваше

пица. Казах, че не съм, защото не ям пица. Просто се опитвах да бъда възпитан.

— Това не ти дава правото да се нахраниш с котарака ми.

— Котаракът ти си е съвсем добре! — Саймън посегна да вдигне Председателя, който се изправи възмутено и скочи от масата. — Видя ли?

— Все тая. — Магнус се тръшна върху стола начело на масата; чашите се приземиха с дрънчене пред него и в същия миг Алек и Изабел се изправиха, приключили най-сетне със задачата си. Магнус плесна с ръце. — Хей, съберете се! Време е за среща. Сега ще ви науча как се призовава демон.

Претор Скот ги очакваше в библиотеката. Все още седеше в същия въртящ се стол, а на бюрото между тях почиваше малка бронзова кутия. Докато двамата с Джордан се настаняваха срещу него, Мая неволно се запита дали върху лицето й е изписано какво са правили допреди малко. Не че пазителят ги гледаше с кой знае какъв интерес.

— Вътре има мехлем — каза той, побутвайки кутията към Джордан. — Намажете ли раната на Гароуей с него, това би трябвало да пречисти кръвта му от отровата и да позволи демонското острие да бъде извадено. До няколко дни ще оздравее.

Сърцето на Мая се разтуптя — най-сетне добра новина. Тя изпревари Джордан и отвори кутията. Вътре наистина имаше тъмен, подобен на восък мехлем, от който се излъчваше силна билкова миризма, като стрити дафинови листа.

— Аз… — започна претор Скот и погледна към Джордан.

— По-добре тя да го занесе — рече Джордан. — Близка е с Гароуей, пък и е част от глутницата. Имат й доверие.

— Да не искаш да кажещ че нямат доверие на Претор Лупус?

— Половината мислят, че Претор Лупус е просто легенда — обади се Мая, добавяйки едно „сър”, сякаш едва сега се бе сетила.

Претор Скот изглеждаше подразнен, но преди да успее да отговори, телефонът на бюрото иззвъня. Той се поколеба, но после вдигна слушалката до ухото си.

— Скот — каза той и след малко: — Да, така мисля. — Докато връщаше слушалката на мястото й, по устните му плъзна не особено приятна усмивка. — Претор Кайл, радвам се, че реши да се отбиеш точно днес. Остани още малко. Това донякъде те засяга.

Мая се сепна при тези думи, но не толкова, колкото миг по-късно, когато нещо заблещука в един от ъглите на стаята и там изникна фигура. Беше като да гледаш как някой проявява филм — очертанията на фигурата ставаха все поясни и не след дълго пред тях стоеше младеж с къса и права тъмнокестенява коса. Около мургавата кожа на врата му проблясваше златен медальон. Изглеждаше крехък и деликатен, като момче от църковен хор, ала в очите му имаше нещо, което го караше да изглежда по-възрастен.

— Рафаел — позна го тя начаса. Тялото му беше някак прозрачно и Мая си даде сметка, че е проекция. Беше чувала за тях, но никога не ги бе виждала отблизо.

Претор Скот я погледна изненадано.

— Познаваш водача на нюйоркския вампирски клан?

— Срещали сме се веднъж, в гората Брослинд — обясни Рафаел, като й хвърли мимолетен, незаинтересован поглед. — Приятелка е на дневния вампир, Саймън.

— Онзи, за когото ти отговаряш — подхвърли претор Скот на Джордан, сякаш той можеше да е забравил.

Джордан сбърчи чело.

— Да не му се е случило нещо? Добре ли е?

— Не става дума за него — каза Рафаел, — а за Морийн Браун.

— Морийн? — възкликна Мая. — Но тя е само на колко… тринайсет?

— Един отцепил се вампир си остава отцепник — заяви Рафаел. — Освен това Морийн здравата се е развихрила в Манхатън. Цял куп ранени и поне шестима убити. Успяхме да замажем нещата, но…

— Ник отговаря за нея — свъси вежди претор Скот. — Но досега не е намерил и следа от нея. Може да се наложи да изпратим някого с повече опит.

— Силно ви съветвам да го сторите — каза Рафаел. — Ако точно сега ловците на сенки не бяха така погълнати от собствените си… проблеми, отдавна да са се намесили. А последното, от което кланът се нуждае след случилото се с Камила, е неодобрението на ловците на сенки.

— Да разбирам ли, че Камила все още е в неизвестност? — намеси се Джордан. — Саймън ни разказа какво се е случило през нощта, когато Джейс изчезна, и по всичко личи, че Морийн е действала по заповед на Камила.