Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Ала именно по тази причина се нуждаем от помощ— обясни Джордан. — Глутниците по природа са винаги в движение, непрекъснато се променят. Те нямат възможността да създадат неща като библиотеки, съдържащи събирано с години познание. Не казвам, че не притежават мъдрост, но всичко се свежда до устни традиции и всяка глутница знае различни неща. Бихме могли да обикаляме от глутница на глутница, докато открием някой, който да ни каже как да излекуваме Люк, само че нямаме време. Това — при тези думи той махна с ръка към книгите по стените, — е най-близкото подобие на архивите на Мълчаливите братя или Спираловидния лабиринт, с което върколаците разполагат.

Скот не изглеждаше особено убеден. Мая остави протеиновия си шейк върху подноса.

— А и Люк не е просто водач на глутница — каза тя. — Той е представителят на ликантропите в Съвета. Ако ни помогнете да го излекуваме, ще знаете, че Претор Лупус винаги може да разчита на глас в Съвета в своя полза.

Очите на претор Скот проблеснаха.

— Интересно. Много добре, тогава. Ще погледна в книгите. Сигурно ще отнеме няколко часа. Джордан, предлагам, ако ще се връщаш в Манхатън, да си починеш малко преди това. Последното, от което се нуждаем, е да блъснеш пикапа си в някое крайпътно дърво.

— Аз ще карам… — започна Мая.

— Ти изглеждаш също толкова уморена. Джордан, както знаещ за теб винаги ще има стая при нас, въпреки че вече завърши. А Ник е на мисия, така че има легло и за Мая. Защо и двамата не си починете, а аз ще ви повикам, когато съм готов. — И той обърна стола си, за да огледа книгите по стените.

Джордан кимна на Мая — това бе знак да си вървят. Тя се изправи, изтръсквайки трохите от дънките си. Почти бе стигнала до вратата, когато претор Скот поговори:

— И още нещо, Мая Робърте. — В гласа му ясно дрънна предупредителна нотка. — Наясно си, надявам се, че когато даваш обещания от чуждо име, отговорността те да бъдат изпълнени, пада върху теб.

Саймън се събуди все още уморен и примигна в мрака. Дебелите черни завеси не пропускаха почти никаква светлина, ала от вътрешния си часовник разбра, че вече е ден. От него, както и от факта, че Изабел я нямаше — завивката й бе отметната, а чаршафите в нейната половина на леглото — намачкани.

Беше ден, а той не бе говорил с Клеъри, откакто бе тръгнала. Саймън извади ръка изпод завивките и погледна изящния златен пръстен, върху който бяха гравирани някакви символи, или пък думи, изписани на азбука, която той не познаваше.

Стискайки зъби, той седна в леглото и го докосна.

Клеъри?

Отговорът бе незабавен и съвършено ясен. Саймън едва не падна на пода от облекчение. Саймън. Слава Богу.

Можеш ли да говориш?

Не. Той по-скоро усети, отколкото чу напрегнатата разсеяност в гласа на ума й.

Радвам се, че се обади, ала сега не е удобно. Не съм сама.

Но си добре, нали?

Да. Все още нищо не се е случило. Опитвам се да събера информация. Обещавам да ти кажа веднага щом науча нещо.

Добре, пази се.

Ти също.

И тя изчезна. Саймън преметна крака през ръба на леглото и след като се опита да приглади разчорлената си коса доколкото бе възможно, отиде да види дали в апартамента няма и други будни.

Имаше. Алек, Магнус, Джослин и Изабел седяха около масата в дневната. Алек и Магнус бяха по дънки, докато Джослин и Изабел носеха униформи, а Изабел бе увила камшика около дясната си ръка. Когато той влезе в стаята, тя вдигна поглед, но не се усмихна; в раменете й се усещаше напрежение, устните й приличаха на тънка линия. И четиримата стискаха чаши с кафе.

— Има причина ритуалът за Реликвите на смъртните да е толкова сложен. — Магнус накара захарницата да се понесе във въздуха към него и си сипа малко захар в кафето. — Ангелите действат по божията повеля, а не по тази на хората… дори да са ловци на сенки. Призовете някой от тях и най-вероятно ще се окажете поразени от божия гняв. Истинското предназначение на Реликвите не бе да позволи на някого да повика Разиел, а да защити призоваващия от гнева на ангела, когато той се появи.

— Валънтайн… — започна Алек.

— Да, Валънтайн успя да призове и друг, много по-низш ангел. И той не му каза нито дума, нали? Не му даде и зрънце надежда, макар Валънтайн да вземаше кръвта му. И дори така Валънтайн без съмнение е трябвало да използва неимоверно могъщи магии, само за да го държи под контрол. Доколкото знам, по някакъв начин е споил живота му с имението на Уейланд, така че когато ангелът умрял, то се сринало до основи. — Той почука по чашата кафе с оцветения си в синьо нокът. — А Валънтайн сам се проклел. Независимо дали вярваш в Рая и Ада, той със сигурност се проклел. И когато призовал Разиел, Ангелът го поразил на място. Отчасти и като отмъщение за онова, което Валънтайн сторил на неговия брат.