Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Ала ти си един от най-обегцавагците ни възпитаници. А и изглеждаш изтощен; виждам, че цяла нощ не си мигнал. Ела да поговорим в кабинета ми.

Кабинетът му се оказа в дъното на дълъг и криволичещ коридор с елегантна ламперия от тъмно дърво. Къщата жужеше от гласове, а до стълбището, отвеждащо на горния етаж, беше окачен списък с правила.

ПРАВИЛА НА ДОМА:

• Никакво преобразяване по коридорите.

• Никакъв вой.

• Никакво сребро.

• Облеклото е задължително по всяко време. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

• Никакви сбивания. Никакво хапане.

• Надписвайте храната си, преди да приберете в общия хладилник.

Във въздуха се носеше ухание на приготвяща се закуска и стомахът на Мая изкъркори.

— Ако сте гладни, мога да накарам някой да ви напълни чиния с разни неща за хапване — развеселено предложи претор Скот.

— Благодаря — промърмори Мая. Междувременно бяха стигнали до края на коридора и претор Скот отвори една врата, на която пишеше ОФИС.

— Руфъс — каза той, повдигайки вежди. — Какво правиш тук?

Мая надникна покрай него. Кабинетът се оказа просторна стая, в която цареше уютен безпорядък. От другата страна на огромен правоъгълен прозорец се разстилаше ливада, върху която групички предимно млади хора изпълняваха нещо, което приличаше на строева подготовка, облечени в черни анцузи и тениски. По стените на стаята имаше купища книги за ликантропията; повечето от тях бяха на латински, но Мая разпозна думата Дирш” Писалището представляваше внушителен мраморен блок, поддържан от статуите на два ръмжащи вълка.

Пред него имаше два стола, в единият от които седеше мъж — върколак — прегърбен, стиснал ръце пред себе си.

— Претор Скот — каза той с дразнещ глас. — Надявах се да поговорим за инцидента в Бостън.

— Онзи, в който счупи крака на повереника си ли? — сухо попита пазителят. — Определено ще го обсъдим, Руфъс, но не точно сега. В момента имам по-спешна работа.

— Но, претор…

— Това е всичко, Руфъс — прекъсна го Скот с категоричния тон на алфа вълк, чиито заповеди не можеха да бъдат оспорвани. — Не забравяй, че това е място за рехабилитация. Което включва да се научиш да уважаваш правилата.

Като си мърмореше под носа, Руфъс се надигна от стола. Едва тогава Мая осъзна и реагира на огромния му ръст. Той се извисяваше и над нея, и над Джордан, гърдите му издуваха черната тениска, а бицепсите му заплашваха да скъсат ръкавите. Главата му бе ниско избръсната, а върху едната му буза имаше дълбоки следи от нокти, като бразди в мека почва. С един кисел поглед към Мая, той мина покрай тях и излезе в коридора.

— Разбира се — промърмори Джордан, — при някои от нас този процес е по-лесен, отколкото при други.

Докато тежките стъпки на Руфъс заглъхваха по коридора, Скот се настани в стола с висока облегалка зад бюрото и натисна копчета на странно модерен за подобно място интерком. След като поръча закуска със строг глас, той се облегна назад и скръсти ръце зад главата си.

— Целият съм в слух.

Докато Джордан разказваше и излагаше молбата им пред претор Скот, очите и мислите на Мая блуждаеха другаде. Зачуди се какво ли би било да бъде възпитана тук, в тази елегантна къща на правила и строги порядки, вместо в относително безконтролната свобода на глутницата. След известно време върколак, облечен изцяло в черно (това явно беше униформата на членовете на Претор Лупус), им донесе калаен поднос с парчета ростбиф, сирене и протеинови напитки. Мая погледна храната с немалка доза учудване. Вярно бе, че върколаците се нуждаеха от много повече белтъчини от обикновените хора, но ростбиф за закуска?

— Ще откриеш — подхвърли претор Скот, докато Мая предпазливо отпиваше от протеиновия шейк, — че рафинираната захар е вредна за върколаците. Ако за известно време престанеш да я консумираш, организмът ти ще спре да я иска. Нима водачът на твоята глутница не ти го е казал?

Мая опита да си представи как Люк, който обичаше да прави палачинки в най-причудливи и забавни форми, я поучава за вредата от захарта… но не успя. Сега обаче не беше моментът да го споменава.

— Разбира се, че ми го каза — заяви тя. — Но в моменти на стрес имам навика да, ъъъ, се връщам към някои от старите си пороци.

— Разбирам тревогата ти за водача на твоята глутница. — Около китката на Скот проблесна златен ролекс. — Обикновено спазваме строга политика на ненамеса, когато се касае за неща, които нямат отношение към новосъздадени долноземци. Всъщност, за нас върколаците нямат предимство пред останалите долноземци, макар в организацията да се допускат единствено ликантропи.