Касандра Клеър - Град на изгубени души

Изабел се замисли над чутото. Беше си облекчение най-сетне да има какво да прави, нещо определено и важно. Би предпочела задача, която да предполага убиването на демони или пък отсичането на краката на Себастиан, но това бе по-добре от нищо. Легендите за Елмазената цитадела я обрисуваха като далечно, непристъпно място, а Железните сестри можеха да бъдат видени по-рядко и от Мълчаливите братя. Изабел никога не бе срещала някоя от тях.

— Кога тръгваме?

За първи път, откакто бе дошла, Алек се усмихна и посегна да разроши косата й.

— Това е моята Изабел.

— О, я стига!

Изабел се отдръпна от ръката му и видя Магнус да се подсмихва от дивана. Той се изправи и прокара ръка през черната си коса, която и бездруго стърчеше драматично във всички посоки.

— Имам три спални за гости — каза той. — Клеъри е в едната, а майка й в другата. Ще те заведа в третата.

Стаите се намираха в тесен коридор без прозорци, извеждащ от дневната. Две от вратите бяха затворени, така че Магнус и Изабел прекрачиха прага на третата. Озоваха се в стая с боядисани в яркорозово стени. От сребърните корнизи над прозорците висяха черни пердета, вързани с белезници. Покривка на тъмночервени сърца беше метната върху леглото.

Изабел се огледа наоколо. Беше неспокойна и притеснена и изобщо не й се лягаше.

— Готини белезници. Ясно ми е защо не си настанил Джослин тук.

— Трябваше ми нещо, с което да задържа пердетата прибрани — сви рамене Магнус. — Имаш ли какво да си облечеш за лягане?

Изабел кимна — не изгаряше от желание да му признае, че е взела тениската на Саймън от апартамента му. Вампирите всъщност не миришеха, но от тениската все още се долавяше слабият дъх на сапуна му за пране.

— Не е ли странно — подхвърли тя, — че ме повикахте да дойда незабавно, само за да ми кажете да си лягам и че тръгваме утре.

Облегнат до вратата, Магнус я гледаше с котешките си очи, скръстил ръце на гърдите си. За миг й заприлича на Чърч, само дето вероятността да я ухапе беше по-малка.

— Обичам брат ти — каза той. — Знаеш го, нали?

— Ако искаш позволението ми да се омъжиш за него, имаш го — заяви Изабел. — Есента е хубав сезон за сватба. Можеш да носиш оранжев смокинг.

— Той не е щастлив — продължи Магнус, сякаш тя изобщо не беше проговорила.

— Разбира се, че не е — сопна се Изабел. — Джейс…

— Джейс — повтори Магнус и ръцете му се свиха в юмруци. Изабел се взря в него. Винаги бе мислила, че той няма нищо против Джейс и че дори го харесва, след като въпросът за чувствата на Алек беше изяснен веднъж завинаги.

— Смятах, че двамата с Джейс сте приятели.

— Не става дума за това. Има някои хора, които… на които вселената сякаш е отредила изключителна съдба. Изключителни дарби и изключително страдание. Господ знае, че всички сме привлечени от онова, което е красиво и сломено и аз не съм изключение. Ала има хора, които е невъзможно да бъдат спасени. Или ако е възможно, то е само с помощта на такава обич и саможертва, които биха унищожили онзи, от когото идват.

Изабел бавно поклати глава.

— Не те разбирам. Джейс ни е брат, но Алек… Алек е и негов парабатаи.

— Знам какво означава това — отвърна Магнус. — Познавал съм парабатаи, които са били толкова близки, че сякаш бяха едно цяло. Когато единият от тях умре, знаеш ли какво се случва с другия…

— Престани! — Изабел си запуши ушите с ръце за миг, преди бавно да ги свали. — Как смеещ Магнус Бейн! Как смееш още повече да влошаваш положението!

— Изабел. — Магнус разтвори юмруци; очите му бяха разширени, сякаш и той самият беше изненадан от изблика си. — Съжалявам. Понякога забравям… че при всичкия ти самоконтрол и сила, ти си също толкова уязвима, колкото и Алек.

— У Алек няма и капчица слабост — възрази Изабел.

— Не — съгласи се Магнус. — За да обичаш както сърцето ти повелява, е нужна сила. Работата е там, че ми трябваш тук заради него. Има неща, които аз не мога да направя за Алек, неща, които не мога да му дам. — За миг самият Магнус придоби странно уязвим вид.

— Познаваш Джейс също толкова отдавна, колкото и той. У теб той може да открие разбиране, каквото аз не мога да му дам. И освен това те обича.

— Разбира се, че ме обича. Нали съм му сестра.

— Кръвта невинаги означава обич. — В гласа на Магнус се прокраднаха горчиви нотки. — Само попитай Клеъри.

Клеъри се изстреля през портала като през дулото на пушка и изхвърча от другата страна. Преметна се и като никога се приземи на крака. Това трая само миг — прекалено замаяна от пътуването през портала, за да се съсредоточи, тя не можа да запази равновесие и падна. Раницата пое удара и като въздъхна (все някой ден обучението й щеше да си каже думата!), тя се изправи, отупвайки прахта от дънките си.