Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Та ти дори не знаеш какви са вижданията им.

— Е, тук си права. Май имам по-голям шанс за успех, ако му кажа, че съм влюбен в него.

Той така или иначе смята, че всички са влюбени в него.

— Само че аз наистина съм влюбена в него — напомни му Клеъри.

Саймън я изгледа продължително и безмълвно над масата.

— Говориш сериозно — промълви най-сетне. — Наистина ще го направиш. Без мен… без спасително въже.

— Няма нещо, което не бих направила за Джейс.

Саймън облегна глава назад; знакът на Каин проблясваше в сребристи оттенъци върху кожата му.

— Не казвай това.

— Нима ти не си готов на всичко за хората, които обичаш?

— Бих направил почти всичко за теб — тихо отвърна той. — Бих умрял за теб и ти го знаеш. Но дали бих убил някого? Дали бих отнел невинен живот? Много невинни животи? Ами целия свят? Наистина ли е любов да кажеш някому, че ако трябва да избираш между него и живота на всички други на планетата, би избрал него? Това… не знам, това изобщо морална любов ли е?

— Любовта не е нито морална, нито неморална — каза Клеъри. — Тя просто е.

— Знам. Ала постъпките ни в нейно име — те са морални или неморални. И обикновено това няма значение. Обикновено (колкото и Джейс да ме дразни), той никога не би поискал от теб да сториш нещо, което противоречи на природата ти. Нито заради него, нито заради когото и да било. Само че той вече не е Джейс, нали? И аз просто не съм сигурен, Клеъри.

Не съм сигурен какво може да поиска от теб.

Клеъри подпря лакът на масата, обзета от внезапна умора.

— Може и да не е Джейс, ала е най-близкото подобие на Джейс, което имам. Няма начин да си върна истинския Джейс без него. — Тя вдигна очи и срещна погледа му. — Или искаш да ми кажещ че няма надежда?

Възцари се дълго мълчание. Клеъри виждаше как вродената честност на Саймън се бори с желанието му да защити най-добрата си приятелка. Най-сетне той проговори:

— Никога не бих казал подобно нещо. Макар и да съм вампир, но освен това съм и евреин. В сърцето си все още помня и вярвам, дори и в думите, които не мога да изрека. Г… — Той се закашля и преглътна с усилие. — Той сключи завет с нас, също както ловците на сенки вярват, че Разиел е сключил завет с тях. И ние вярваме в обещаното от него. Ето защо никога не бива да губиш надежда — ха тиква* — докато я поддържаш жива, тя ще поддържа и теб жив. — Саймън придоби леко смутен вид. — Моят равин ми казваше така.

* Надеждата (иврит) — така се нарича и химнът на Израел. — Бел. прев.

Клеъри се пресегна през масата и сложи ръка върху неговата. Той рядко обсъждаше религията с нея, пък и с когото и да било, макар тя да знаеше, че е вярващ

— Означава ли това, че си съгласен?

Той простена.

— Според мен означава, че успя да сломиш духа ми и да ме прекършиш.

— Фантастично.

— Разбира се, наясно си, че ме поставяш в положението да трябва да съобщя на всички — на майка ти, Люк, Алек, Изи, Магнус…

— Май не трябваше да казвам, че за теб не съществува опасност — мекушаво каза Клеъри.

— Именно. И когато майка ти започне да ръфа глезена ми като освирепяла мечка, на която са й отнели мечето, не забравяй, че съм го направил за теб.

Джордан едва бе успял да заспи за втори път, когато на вратата отново се потропа шумно. Той се претърколи и изстена. Часовникът до леглото показваше четири сутринта в примигващи жълти цифри.

Още блъскане. Джордан се изправи неохотно, нахлузи си дънките, излезе в коридора със залитане и отвори вратата с все още замъглени от съня очи.

— Виж…

Думите застинаха върху устните му. Пред него стоеше Мая. Носеше дънки и кожено яке с карамелен цвят, а косата й бе вдигната с помощта на бронзови пръчици. Една— единствена къдрица падаше върху слепоочието й. Джордан копнееше да се пресегне и да прибере кичура коса зад ухото й, ала вместо това напъха ръце в джобовете на дънките.

— Готина риза — подхвърли Мая, хвърляйки сух поглед към голите му гърди. През рамото си бе преметнала раница и сърцето на Джордан прескочи един удар. Да не би да се махаше от града? За да е по-далеч от него? — Виж, Джордан…

— Кой е? — Гласът, разнесъл се зад гърба му, беше дрезгав и сънлив, сякаш собственичката му току— що бе изпълзяла от леглото. Мая зяпна и когато погледна през рамото си,

Джордан видя Изабел, облечена в една от тениските на Саймън и нищо друго, да стои зад него, разтърквайки очи.

Мая рязко затвори уста.

— Аз съм — каза тя, не особено дружелюбно. — Ти… при Саймън ли си дошла?