Касандра Клеър - Град на изгубени души

Тя седна в леглото до Председателя Мяу, който издаде неясен звук на недоволство, и затършува в раницата си. Извади прозрачна пластмасова кутия и я отвори. Вътре бяха цветните й моливи, няколко парченца тебешир… и стилито й.

Клеъри стана, мушна стилито в джоба на якето си и взе телефона си от бюрото. Написа съобщение (ДА СЕ ВИДИМ В „ПРИ ТАКИ”), изпрати го успешно, след което прибра апарата в джоба на дънките и си пое дълбоко дъх.

Не беше честно спрямо Магнус, знаеше го. Беше обещал на майка й, че ще се грижи за нея, а това не включваше тя да се измъкне тайно от апартамента му. Само че тя си бе държала устата затворена. Не беше обещала нищо. И освен това — ставаше дума за Джейс.

„Ти би направила всичко, за да го спасиш, каквото и да ти струва това, каквото и да се наложи да обещаеш на Ада или на Рая. Нали?”

Извади стилито си, насочи връхчето към оранжевата стена и започна да рисува портал.

*

Силно тропане събуди Джордан. Той рязко седна и се изтърколи от леглото, заемайки приклекнала поза на пода. Годините обучение с Претор Лупус му бяха създали мълниеносни рефлекси и навика да спи леко. Бързо подушване и оглеждане на стаята не разкри нищо, освен лунните лъчи, осветяващи пода пред него.

Тропането се повтори и този път той го разпозна. Някой блъскаше по входната врата.

Понеже както обикновено си бе легнал само по боксерки, той си нахлузи дънки и тениска, отвори вратата на стаята си и отиде в коридора. Ако бяха тумба пияни колежанчета, които се забавляваха, като чукаха по всички врати в сградата, чакаше ги близка среща с разгневен върколак.

Посегна към вратата… и се поколеба. В мислите му отново изникна образът, преследвал го в дългите часове, докато успее да заспи — на Мая, побягнала от него в корабостроителницата. Изражението й, когато се бе отдръпнала. Беше я притиснал, знаеше си го; беше поискал твърде много от нея, твърде рано. С което най-вероятно тотално бе прецакал всичко. Освен ако… ами ако беше премислила? Нали някога връзката им се състоеше именно от пламенни караници и също толкова пламенни сдобрявания.

Той отвори вратата с разтуптяно сърце. И примига. На прага стоеше Изабел Лайтууд. Лъскавата й черна коса се спускаше почти до кръста й; носеше високи до коленете велурени ботуши, впити дънки и червена копринена блуза; познатият червен медальон проблясваше мрачно около врата й.

— Изабел? — Не можа да скрие изненадата в гласа си, нито пък, подозираше той — разочарованието.

— Е, и аз не търсех теб — заяви тя и като мина покрай него, влезе в апартамента. Под мириса на ловец на сенки (като стоплено от слънцето стъкло), се долавяше парфюм с розово ухание. — Исках да се видя със Саймън.

Джордан присви очи насреща й.

— Два часът през нощта е.

Тя сви рамене.

— Той е вампир.

— Аз обаче не съм.

— Нима? — Ъгълчетата на червените й устни се извиха. — Да не би да те събудих? — Тя се пресегна и разкопча най-горното копче на дънките му, при което връхчето на нокътя й одраска плоския му корем. Джордан усети как мускулите му се стегнаха. Не можеше да отрече, че Изи изглежда страхотно. Освен това бе леко плашеща. Той се зачуди как изобщо скромният Саймън успява да се справи с нея. — Няма да е лошо да си закопчаваш дънките догоре. Между другото — готини боксерки.

Тя го заобиколи и се отправи към стаята на Саймън, а Джордан я последва, като си закопчаваше дънките и мърмореше как нямало нищо странно в това на бельото ти да са щамповани танцуващи пингвини.

Изабел надникна в стаята на Саймън.

— Няма го. — Тя затръшна вратата зад себе си и като се облегна на стената, погледна към Джордан. — Нали ми каза, че било два през нощта?

— Аха. Сигурно е при Клеъри. Напоследък често спи там.

Изабел прехапа устни.

— А, да. Разбира се.

Джордан бе завладян от усещането (както му се случваше понякога), че е казал нещо неуместно, без сам да е сигурен какво точно.

— Има ли причина да си тук? Искам да кажа, да не се е случило нещо? Какво не е наред?

— Какво не е наред ли? — Изабел разпери ръце. — Искаш да кажеш, освен че брат ми изчезна и най-вероятно мозъкът му е промит от злия демон, който уби другия ми брат, че родителите ми се развеждат, а Саймън е с Клеъри…

Тя млъкна рязко и като го заобиколи, се върна в дневната. Джордан забърза след нея. Докато я настигне, тя бе отишла в кухнята и тършуваше из шкафовете.

— Имаш би нещо за пиене? „Бароло”? „Сагрантино”?* * Скъпи италиански вина. — Бел. прев.