Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Когато те повика Люис, предводителят на манхатънския вампирски клан на вампирите, не може да не се отзовеш.

— И ако не го сторя? Ще ме пронижете с кол ли? — Саймън разпери ръце. — Давай. Прави с мен каквото поискаш Развихри се.

— Бюз, ама че си досаден — каза Рафаел; зад него, подпрян на стената, Саймън забеляза хромовия блясък на вампирския мотор, с който бе дошъл дотук.

Той свали ръце.

— Ти си този, който ме повика.

— Искам да ти предложа работа — заяви Рафаел.

— Сериозно? Закъсали сте го за персонал в хотела ли?

— Нуждая се от телохранител.

Саймън го изгледа изпитателно.

— Да не си гледал „Бодигард”? Защото не възнамерявам да се влюбя в теб и да те нося насам

— натам в силните си обятия.

Рафаел го изгледа кисело.

— Ще ти платя допълнително, ако не си отваряш устата, докато си на работа.

Саймън го зяпна.

— Ама ти говориш сериозно?

— Нямаше да се хабя да се срещам с теб, ако не бях сериозен. Ако бях в настроение за шеги, щях да си прекарам времето с някого, когото харесвам. — Рафаел отново седна в ракитения стол. — Камила Белкор е на свобода в Ню Йорк. Ловците на сенки се интересуват единствено от онази тъпа история покрай сина на Валънтайн и няма да си дадат труда да я издирят. Тя представлява непосредствена заплаха за мен, тъй като иска да си върне контрола над манхатънския клан. Повечето от тях са ми верни, така че най-лесният начин да се изкачи до върха на йерархията е като ме убие.

— Ясно — бавно каза Саймън. — Но защо точно аз?

— Ти си дневен вампир. През нощта има кой да ме брани, но ти можеш да ме защитиш през деня, когато повечето от нашата раса са безсилни. Освен това носиш знака на Каин. Ако ти стоиш между мен и нея, тя няма да посмее да ме нападне.

— Всичко това е така, но няма да го направя.

Рафаел го изгледа невярващо.

— Защо не?

Думите направо изскочиха от устата на Саймън.

— Ти майтапиш ли се? Защото откакто станах вампир не си направил абсолютно нищо за мен. Тъкмо обратното, положи всички усилия да ми вгорчиш живота и да му сложиш край. Така че, ако предпочиташ да се изразя като вампир — за мен е огромно удоволствие, господарю мой, да ви кажа: Вървете на майната си.

— Не е разумно да ме превръщаш в свой враг, дневни вампире. Като приятели…

Саймън се изсмя, неспособен да повярва на ушите си.

— Я чакай! Значи досега сме били приятели? На това ти му казваш приятелство?

Рафаел оголи вампирските си зъби и Саймън си даде сметка, че наистина е ядосан.

— Знам защо ми отказващ дневни вампире, и не е заради някакво престорено чувство, че си бил отритнат. Толкова тясно си свързан с ловците на сенки, че се имаш за един от тях. Виждали сме те с тях. Вместо да посвещаваш нощите си на лов, както би трябвало, ти ги прекарваш с дъщерята на Валънтайн. Живееш с върколак. Ти си срам за вампирите.

— Така ли провеждаш всичките си интервюта за работа?

Рафаел отново оголи зъби.

— Трябва да решиш дали си вампир или ловец на сенки.

— В такъв случай избирам ловец на сенки. Защото от досегашния си опит с вампирите, вие определено не струвате.

Рафаел се изправи.

— Правиш огромна грешка.

— Вече ти казах…

Другият вампир го прекъсна с махване на ръка.

— Надига се мрак. Той ще залее земята с жупел и черни сенки, а когато всичко свърши, от скъпоценните ти нефилими няма да е останало нищо. Ние, децата на нощта, ще оцелеем, защото живеем в тъмнина. Ала ако продължиш да се отричаш от истинската си същност, ти също ще бъдеш унищожен и никой няма да си мръдне пръста, за да ти се притече на помощ.

Инстинктивно, Саймън докосна знака на Капи на челото си и Рафаел се изсмя беззвучно.

— А, да, знакът, с който Ангелът те беляза. Във времената на мрак ангелите също ще бъдат погубени. Силата им няма да ти помогне. И ще сториш добре да се молиш да не го изгубиш, преди войната да е избухнала. Защото ако това се случи, готви се за същинска опашка от врагове, чакащи реда си, за да се разправят с теб. А аз ще бъда начело.

Клеъри дълго лежа по гръб върху разтегаемия диван на Магнус. Чу как майка й мина по коридора и влезе в една от празните спални за гости, затваряйки вратата зад себе си. През вратата на своята стая чуваше как Магнус и Алек разговарят тихичко в дневната. Предполагаше, че би могла да ги изчака да заспят, но Алек бе споменал, че напоследък Магнус стоял буден до малките часове на нощта, изучавайки руните, и макар брат Закарая да бе казал, че ги е превел, не можеше да е сигурна, че двамата ще си легнат скоро.