Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Когато казвате, че са свързани неразривно — обади се Алек, привеждайки се напред, — това означава ли… имам предвид, Джейс ненавижда Себастиан. Той уби брат ни.

— А и не виждам как Себастиан може да харесва Джейс. През целия си живот му е завиждал безумно. Мислел го е за любимец на Валънтайн — добави Клеъри.

— Да не говорим пък — напомни Магнус, — че Джейс го уби. Това би отблъснало всекиго.

— А Джейс сякаш не си спомня всичко това — ядосано каза Клеъри. — Не, не е това… по-скоро сякаш не вярва, че се са се случили.

Спомня си ги. Ала силата на свързването е такава, че мислите му заобикалят или прескачат подобни факти, както реката тече над камъчетата в коритото си. То е като магията, която Магнус направи на ума ти, Клариса. Всеки път, щом видеше късчета от незримия свят, мозъкът ти ги отхвърляше, отвръщаше се от тях. Няма смисъл да се опитваш да спориш с Джейс за Джонатан. Истината не може да разкъса връзката им.

Мисълта на Клеъри се върна към реакцията на Джейс, когато му бе припомнила, че Макс бе умрял от ръката на Себастиан — как лицето му се бе навъсило за миг, само за да се изглади миг по-късно, сякаш бе забравил думите й толкова бързо, колкото тя ги бе изрекла.

Поне имате утехата, колкото и да е малка, че Джонатан Моргенстърн е също толкова здраво свързан, колкото и вашият Джейс. Не може да го нарани, а и не би искал да го стори — добави Закарая. Алек разпери ръце.

— Значи сега се обичат, така ли? Станали са първи приятели? — В гласа му ясно се долавяха нотки на болка и ревност.

Не, станали са едно. Всеки от тях вижда така, както и другият. Знаят, че не могат един без друг. Себастиан е водещият във връзката им. В каквото вярва той, в това вярва и Джейс. Каквото иска той, същото иска и Джейс.

— Значи е обладан — отсече Алек.

Когато си обладан, често пъти частица от истинското ти съзнание остава недокосната.

Онези, които някога са били обладани, след това разказват как са наблюдавали действията си отстрани, крещейки за помощ ала оставайки нечути. Джейс е изцяло в тялото и ума си. Вярва, че е напълно здравомислещ и че прави точно това, което иска.

— За какво тогава съм му аз? — попита Клеъри с разтреперан глас. — Защо дойде в стаята ми? — Като се надяваше да не се е изчервила, тя опита да пропъди спомена за целувката му, за натиска на тялото му върху нейното в леглото й.

Все още те обича — безплътният глас на брат Закарая бе учудващо мек. — Ти си онова, около което се върти светът му. Това не се е променило.

— Ето защо трябваше да се махнем — напрегнато каза Джослин. — Той ще се върне за нея. Не можехме да останем и в участъка. Не знам къде бихме били на сигурно място…

— Тук — заяви Магнус. — Мога да издигна магически бариери, които Джейс и Себастиан няма да успеят да преминат.

Клеъри видя облекчението, нахлуло в очите на майка й.

— Благодаря ти — каза Джослин. Магнус махна с ръка.

— За мен ще е чест. Обичам да отблъсквам ядосани ловци на сенки, особено когато са обладани.

Той не е обладан — напомни им брат Закарая.

— Да не издребняваме — рече Магнус. — Въпросът е какви ги вършат онези двамата? Какво планират?

— Клеъри каза, че когато ги видяла в библиотеката, Себастиан подхвърлил, че Джейс много скоро щял да управлява Института — обади се Алек. — Значи определено кроят нещо.

— Най-вероятно продължават започнатото от Валънтайн — предположи Магнус. — Долу долноземците, да убием всички непокорни ловци на сенки, дрън, дрън, дрън.

— Може би. — Клеъри не бе толкова сигурна. — Джейс спомена, че сега Себастиан служел на по-висша кауза.

— Само Ангелът знае какво предвещава това — каза Джослин. — Години наред бях женена за фанатик и ми е ясно какво означава „висша кауза”: да изтезаваш невинните, да сееш смърт, да обърнеш гръб на някогашните си приятели и всичко това — в името на нещо, което смяташ за по-голямо от себе си, но което не е нищо друго, освен алчност и детинщина, украсени във фамозни фрази.

— Мамо! — Клеъри не бе свикнала да чува такава злъч в гласа на майка си.

Ала Джослин гледаше към брат Закарал.

— Каза, че никое оръжие на този свят не може да рани само единия. Никое оръжие, за което си чувал…

В очите на Магнус изведнъж припламна огън, като котешки очи, уловили лъч светлина.

— Мислиш, че…

— Железните сестри — заяви Джослин. — Никой не разбира от оръжия повече от тях. Може би те ще имат отговор.

Железните сестри, както Клеъри знаеше, бяха женски орден като този на Мълчаливите братя. Те не зашиваха устите и очите си като братята, но за сметка на това живееха почти напълно изолирани в кула, чието точно местонахождение се пазеше в тайна. Те не бяха воини, а творци — ръцете, които изработваха оръжията, стилитата и серафимските ками, с чиято помощ ловците на сенки оставаха живи. Имаше руни, които единствено те можеха да издълбаят и само те знаеха как да изваят сребристобялото вещество, наричано адамас, в демонични кули, стилита и рунически камъни. Трудно бе да ги види човек, тъй като не присъстваха на заседанията на Съвета, нито пък ходеха в Аликанте.