Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Разбира се, че го виждам. Не съм глупава. Но имам вяра. И преди съм го виждала обладан от демон, но той се освободи. Мисля, че Джейс все още е някъде вътре и че има начин да бъде спасен.

— Ами ако няма?

— Докажи го.

— Не можеш да докажеш отрицателно твърдение, Клариса. Разбирам, че го обичаш. Винаги си го обичала… и то прекалено силно. Мислиш ли, че не обичах баща ти? Мислиш, че не му давах шанс, отново и отново? И виж какъв бе резултатът. Джонатан. Ако не бях останала с баща ти, той нямаше да съществува…

— Нито пък аз — каза Клеъри. — В случай че си забравила, аз съм дошла след брат ми, не преди него. — Тя погледна майка си пронизващо. — Може би искаш да кажеш, че си струва никога да не съм се раждала, ако това би означавало да го няма и Джонатан?

— Не, аз…

Разнесе се изщракване на ключалка и входната врата се отвори. Беше Алек. Носеше дълго кожено яке върху син пуловер, а по черната му коса бяха полепнали снежинки. Бузите му се бяха зачервили като ябълки от студа, ала иначе лицето му беше бледо.

— Къде е Магнус? — попита той. Когато се обърна към кухнята, Клеъри видя, че под ухото си има синина с размера на палец.

— Алек! — Магнус изхвърча от кухнята и му изпрати въздушна целувка. Беше събул пантофите и сега беше бос. Котешките му очи грееха, докато гледаше Алек.

Клеъри познаваше това изражение. По същия начин и тя съзерцаваше Джейс. Алек обаче не отвърна на погледа му. Свали си палтото и го закачи на стената, видимо разстроен. Ръцете му трепереха, широките му рамене бяха напрегнати.

— Получи ли съобщението ми? — попита Магнус.

— Да. Без друго бях само на няколко преки оттук. — Алек погледна първо Клеъри, а после Джослин; тревога и несигурност се бореха за надмощие върху лицето му. Въпреки че го бяха поканили на приема на Джослин, а се бе срещал с нея още няколко пъти, те в никакъв случай не се познаваха добре. — Вярно ли е това, което Магнус ми каза? Отново си видяла Джейс?

— Както и Себастиан — потвърди Клеъри.

— И той… Джейс… как изглеждаше?

Клеъри знаеше точно какво се мъчи да я попита — като никога двамата с Алек се разбираха по-добре от всички други в стаята.

— Не се преструва за пред Себастиан — тихо отвърна тя. — Наистина се е променил.

Изобщо не прилича на себе си.

— В какъв смисъл? — настоя Алек; в гласа му се долавяха едновременно гняв и уязвимост.

— Как точно се е променил?

На коляното на дънките й имаше дупка и Клеъри разсеяно започна да си играе с нея, чоплейки кожата отдолу.

— Начина, по който говори… вярва в Себастиан. В онова, което той прави, каквото и да е то. Напомних му, че Себастиан уби Макс, но него сякаш въобще не го беше грижа. — Гласът замалко да й изневери. — Каза, че Себастиан е точно толкова негов брат, колкото и Макс.

Алек пребледня и двата червени кръга на бузите му изпъкнаха като кървави петна.

— Каза ли нещо за мен? Или за Изи? Попита ли за нас?

Клеъри поклати глава; изражението на Алек й причиняваше физическа болка. С крайчеца на окото си виждаше, че Магнус също го наблюдава с пребледняло от мъка лице. Зачуди се дали все още ревнува от Джейс или страда заради Алек.

— Защо е дошъл у вас? — Алек поклати глава. — Просто не разбирам.

— Искаше да тръгна с него. Да се присъединя към тях със Себастиан. Предполагам, че иска злото им дуо да се превърне в трио. — Тя сви рамене. — Може би е самотен. Съмнявам се, че Себастиан е особено забавна компания.

— Няма откъде да сме сигурни. Може странно да го бива на скрабъл — подхвърли Магнус.

— Той е психопат и убиец — глухо каза Алек. — И Джейс го знае.

— Само че Джейс сега не е Джейс… — започна Магнус, но не можа да довърши, защото телефонът иззвъня. — Аз ще вдигна. Откъде да знае човек кой друг може да се крие от Клейва и да си търси място, където да остане? Не е като в града да има хотели.

И той се запъти към кухнята.

Алек се строполи на дивана.

— Твърде много работи — каза той, проследявайки приятеля си с разтревожен поглед. — Цяла нощ не е спал, мъчейки се да разшифрова онези руни.

— За Клейва ли работи? — поиска да узнае Джослин.

— Не — бавно отвърна Алек. — Прави го заради това, което Джейс означава за мен. — Той вдигна ръкава си и й показа руната за парабатаи от вътрешната страна на ръката си.

— Ти знаеше, че Джейс е жив — обади се Клеъри, чийто ум бе започнал да отмята различните мисли като по списък. — Защото сте парабатаи, заради онова, което съществува между вас. И също така усети, че нещо не е наред.