Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Защото е обладан — каза Джослин. — Това го е променило. Валънтайн каза, че почувствал, когато Люк станал долноземец. Усетил, че нещо не е наред.

Алек поклати глава.

— Ала когато Джейс беше обладан от Лилит, аз не го почувствах. — Сега обаче долавям, че нещо… не е наред. — Алек сведе поглед към обувките си. — Разбиращ когато твоят парабатаи умре — сякаш между вас е имало осезаема връзка, която внезапно се е скъсала и ти пропадаш — Той вдигна очи към Клеъри. — Веднъж го усетих, в Идрис, по време на битката. Но беше толкова мимолетно… а когато се върнах в Аликанте, Джейс беше жив. Убедих сам себе си, че съм си въобразил.

Клеъри поклати глава, мислейки си за Джейс и пропития с кръв пясък край езерото Лин.

„Не си си въобразил.”

— Онова, което изпитвам сега, е различно — продължи той. — Сякаш Джейс отсъства от света, но не е мъртъв. Не е и пленен… просто го няма.

— Именно — каза Клеъри. — И двата пъти, когато го видях със Себастиан, те просто се изпариха. Без никакъв портал или нещо такова. В един момент бяха там, а в следващия ги нямаше.

— Когато говорите за тук и там — обади се Магнус, връщайки се в стаята като се прозяваше,

— за този и онзи свят, всъщност става дума за различни измерения. Има само няколко магьосници, които владеят магиите на измеренията. Старият ми приятел Рейгнър беше един от тях. Измеренията не лежат едно до друго — те са прегънати заедно, като хартия. Там, където се пресичат, се образуват гънки, които пречат да бъдеш открит с магия. Така че в крайна сметка не си тук, а там.

— Може би точно затова не успяваме да го открием? Затова Алек не може да го почувства?

— предположи Клеъри.

— Възможно е. — Магнус прозвуча едва ли не впечатлено. — Това би означавало, че на практика няма как да ги намерим, ако те не искат да бъдат намерени. А ако някой все пак успее да ги открие, няма да има как да съобщи на останалите. Това е сложна и скъпа магия. Себастиан трябва да има връзки…

Входният звънец издрънча и те подскочиха. Магнус извъртя очи.

— Успокойте се, де — каза той и изчезна в коридора.

Върна се миг по-късно с мъж, облечен в дълга роба с пергаментов цвят, върху която отпред и отстрани с тъмно, кафеникавочервено мастило бяха изрисувани руни. Въпреки че качулката му бе вдигната, хвърляйки сянка върху лицето му, новодошлият изглеждаше напълно сух, сякаш по него не бе паднала нито една снежинка. Когато той я отметна назад, Клеъри разпозна (без изобщо да се учудва) лицето на брат Закарая.

Джослин рязко остави чашата си върху малката масичка, вперила поглед в Мълчаливия брат. Макар да бе свалил качулката, лицето му си оставаше в сянка, която скриваше очите му, така че Клеъри виждаше само тъмната му коса и високите скули, белязани от руни.

— Ти… — Гласът на Джослин заглъхна за миг. — Но Магнус ми каза, че никога няма да… Неочакваните събития налагат вземането на неочаквани мерки.

Гласът на брат Закарая се разля в съзнанието на Клеъри, а по израженията на останалите тя разбра, че и те са го чули.

Нито Клейвът, нито Съветът ще научат каквото и да било за случилото се тук тази вечер. Ако имам възможност да спася последния от кръвната линия на Херондейл, това е по-важно от верността, която дължа на Клейва.

— Значи се разбрахме — каза Магнус. Двамата с Мълчаливия брат изглеждаха странно заедно: единият — пергаментово бял в бледите си одежди, а другият — облечен в яркожълта пижама. — Някакъв напредък с руните на Лилит?

Изучавах ги много внимателно и изслушах всички показания, дадени пред Съвета. Вярвам, че ритуалът им има две страни. Първо, тя е използвала ухапването на дневния вампир, за да пробуди съзнанието на Джонатан Моргенстърн. Тялото все още е било твърде слабо, ала умът и волята му са били живи. Вярвам, че когато Джейс Херондейл е останал на покрива сам с него, Джонатан е почерпил сили от руните и го е принудил да прекрачи магическия кръг, с който е бил обграден. В този момент волята на Джейс е била подчинена на неговата. Вярвам, че е почерпил от кръвта на Джейс силата, от която се е нуждаел, за да се възправи и да избяга от покрива, вземайки Джейс със себе си.

— И по някакъв начин това е създало връзка между тях? — предположи Клеъри. — Загцото когато майка ми прониза Себастиан, Джейс също бе ранен.

Да. Онова, което Лилит е направила, е нещо като съединяващ ритуал, наподобяващ нашата церемония за създаването на парабатаи, макар и по-могъща и опасна. Сега двамата са неразривно свързани. Умре ли единият, същото ще сполети и другия. Никое оръжие на този свят не е в състояние да нарани само един от тях.