Касандра Клеър - Град на изгубени души

* Второзаконие 32:22. — Бел. прев.

Клеъри посегна да го докосне, но той се дръпна. Преди да успее да го скрие, по лицето й пробяга наранено изражение.

— Клеъри. — Джейс смъкна тениската си надолу. — Този огън… той все още е вътре в мен. Клеъри го зяпна.

— Какво искаш да кажеш?

Той си пое дълбоко дъх и протегна ръце с дланите надолу. Тя ги погледна — тънки и така познати, с руната с отвореното око, избледняла от белите белези отгоре й. Те започнаха да треперят лекичко, а после, пред изумения поглед на Клеъри, станаха прозрачни. Както острието на Славния, когато бе обхванато от пламъци, така и кожата на Джейс сякаш се превърна в стъкло, заключило във вътрешността си злато, което се движеше, потъмняваше и гореше. Клеъри виждаше очертанията на скелета му под прозирната кожа — златни кости, свързани от огнени сухожилия.

Чу го да си поема рязко дъх, а после той вдигна глава и срещна погледа й. Очите му бяха златни, както винаги, но сега Клеъри имаше чувството, че това злато е живо и пламти. Дишаше тежко, а бузите и ключицата му бяха оросени от капчици пот.

— Прав си — съгласи се Клеъри. — Проблемите ни наистина не са като на повечето двойки.

Джейс я зяпна невярващо. Бавно сви ръце в юмруци и огънят изчезна, оставяйки дланите му невредими както преди.

— Само това ли имаш да кажеш? — попита, позадавяйки се, докато преглъщаше пристъп на смях.

— Не. Имам да кажа още много. Какво става? Ръцете ти сега оръжия ли са? Да не си се превърнал в Човека-факла**? Какво, по…

** Герой от комиксовата поредица (и създадените по нея филми) „Фантастичната четворка”.

— Бел. прев.

— Не знам какво е човек-факла, но… Добре, виж сега, Мълчаливите братя ми обясниха, че нося небесния огън в себе си. Във вените си. В душата си. Когато се събудих за първи път след битката, имах чувството, че вдишвам огън. Алек и Изабел мислеха, че е временна последица от меча, но когато то не отмина и те повикаха Мълчаливите братя, брат Закарая каза, че не знае докога ще продължи. А аз го изгорих — тъкмо докосваше ръката ми, когато го каза, и почувствах как през мен преминава прилив на енергия.

— Лошо ли го изгори?

— Не, съвсем малко. Но все пак…

— Затова не искаш да ме докоснеш— досети се Клеъри на глас. — Боиш се да не ме изгориш.

Джейс кимна.

— Никой не е виждал такова нещо досега, Клеъри. Никога. Мечът не ме уби, но остави в мен това… това късче от нещо смъртоносно. Нещо толкова мощно, че навярно може да убие обикновен човек. И дори обикновен ловец на сенки. — Той си пое дълбоко дъх. — Мълчаливите братя се опитват да открият начин да го контролирам или да се освободя от него. Но както можеш да се досетиш, не съм основният им приоритет.

— Това е Себастиан. Чул си, че унищожих апартамента. Знам, че си има и други начини да се придвижва, но…

— Браво на момичето ми! Но той наистина има резервни планове. Други скривалища. Само че не знам къде са. Никога не ми е казвал. — Джейс се приведе към нея, толкова близо, че Клеъри можеше да види променящите се багри на очите му. — Откакто се събудих, Мълчаливите братя са с мен практически през цялото време. Трябваше наново да извършат ритуала — онзи, който се прави при раждането на всеки ловец на сенки, за да го защити. А после проникнаха в ума ми. Търсиха, мъчеха се да изкопчат и най-малкото късче информация за Себастиан, всичко, които бих могъл да знам, но да не си спомням. Но… — Джейс поклати раздразнено глава. — Там просто няма нищо. Знаех за плановете му единствено до церемонията в Ирландия. Но нямам представа какво възнамерява да прави сега. Къде може да нанесе удар. Знаят, че се е съюзил с демони, затова усилват магическите бариери, особено тези около Идрис. Но ми се струва, че можехме поне да извадим нещо полезно от цялата тази история… някое късче тайна информация, с която да съм се сдобил, а ето че не разполагаме дори с това.

— Но ако ти наистина бе успял да научиш нещо, Себастиан просто щеше да промени плановете си — възрази Клеъри. — Знае, че те е изгубил. Двамата бяхте свързани. Чух го да крещи, когато те пронизах. — По тялото й пробяга тръпка. — Беше толкова ужасяващ отчаян звук. Мисля, че по някакъв странен начин наистина е държал на теб. И макар цялото преживяване да беше ужасно, мисля, че двамата с теб получихме нещо, което може да се окаже полезно.

— И то е?

— Разбираме го. Искам да кажа, дотолкова, доколкото изобщо е възможно някой да го разбере. А това не е нещо, което Себастиан може да заличи като просто промени плановете си.