Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Какво сте направили?

— Знаем къде е Джейс, мамо — намеси се Изабел. — Или поне къде ще бъде. И какво замисля. Знаем какъв е планът на Себастиан и той трябва да бъде спрян. А, да — освен това знаем и как да убием Себастиан, но не и Джейс…

— Спри. — Мерис поклати глава. — Александър, обясни ми. Стегнато и без истерия, ако обичаш.

Алек се впусна да разказва, пропускайки, както Изабел не можа да не забележи, най-добрите части, поради което и успя да предаде всичко наистина кратко и ясно. Колкото и съкратено да бе изложението му, в края и Ейлийн, и Хелън бяха зяпнали. Мерис стоеше като вкаменена, а по лицето й не трепваше нито мускулче.

— Защо сте направили всичко това? — попита тя приглушено, когато Алек свърши.

Той я погледна слисано.

— Заради Джейс — отвърна Изабел. — За да си го върнем.

— Давате ли си сметка, че като ме поставяте в това положение, не ми оставяте друг избор, освен да съобщя на Клейва? — Мерис сложи ръка върху черния телефон. — Ще ми се да не бяхте дошли.

Устата на Изабел пресъхна.

— Ама ти наистина ли ни се сърдиш, задето най-сетне ти казахме какво става?

— Ако съобщя на Клейва, те ще изпратят всичките си отряди там. Джия няма да има друг избор, освен да им даде заповед да убият Джейс на място. Имате ли някаква представа колко ловци на сенки е успял да привлече на своя страна синът на Валънтайн?

Алек поклати глава.

— Може би четирийсет. Нещо такова.

— Да кажем, че вземем със себе си двойно повече. Положително ще надделеем, но какъв шанс би имал Джейс? Почти сигурно е, че няма да оцелее. Те ще го убият просто, за да се презастраховат.

— Значи не бива да им казваме — заяви Изабел. — Ще отидем само ние. Можем да го направим и без Клейва.

Ала Мерис поклати глава.

— Законът е категоричен — трябва да им кажем.

— Не ме е грижа за Закона… — ядосано започна Изабел, но видя, че Ейлийн я гледа и млъкна.

— Не се тревожи — успокои я Ейлийн. — Няма да кажа нищо на майка ми. Задължена съм ви. Особено на теб, Изабел. — Тя вирна брадичка и Изабел си припомни мрака под онзи мост в Идрис и как камшикът й се впива в демона, забил нокти в Ейлийн. — И освен това Себастиан уби братовчед ми. Истинския Себастиан Верлак. Имам си свои причини да го мразя.

— Това е без значение — заяви Мерне, — ако не им кажем, ще нарушим Закона. Заплашват ни санкции или дори по-лошо.

— По-лошо? — повтори Алек. — За какво говорим? Изгнание?

— Не знам, Александър — отговори майка му. — Наказанието ни ще бъде определено от Джия Пенхалоу и онзи, който бъде избран за инквизитор.

— Възможно е да е татко — промърмори Изи. — Може да прояви снизхождение.

— Изабел, ако не уведомим Клейва за ситуацията, баща ти няма да има никакъв шанс да стане инквизитор. Никакъв — заяви Мерис.

Изабел си пое дълбоко дъх.

— Може ли да ни отнемат знаците? Може ли да… изгубим Института?

— Изабел — каза Мерис. — Може да изгубим всичко.

Клеъри примига няколко пъти, докато очите й привикнат с тъмнината. Намираше се на каменисто, брулено от вятъра плато, където нямаше абсолютно нищо, което да спре поривите на вихъра. Между огромните сиви скали растяха туфи трева; в далечината се издигаха мрачни карстови хълмове, желязночерни на фона на черното небе. Напред нещо проблясваше и докато вратата на апартамента се затваряше зад нея, Клеъри разпозна подскачащото бяло сияние на магическа светлина.

Разнесе се тъп звук от експлозия. Клеъри се обърна и видя, че вратата бе изчезнала; на нейно място сега имаше обгорено парче пръст и трева, което още димеше. Себастиан се взираше в него напълно поразен.

— Какво…

Клеъри се разсмя. Мрачна радост се надигна в гърдите й при вида на изражението му.

Никога не го бе виждала толкова шокиран — захвърлена бе всяка маска, разкривайки неподправения му ужас.

Той вдигна арбалета, така че върхът му бе на сантиметри от гърдите й. Ако я простреляше толкова отблизо, стрелата щеше да мине право през сърцето й и да я убие на място.

— Какво си направила?

Клеъри го гледаше с мрачен триумф.

— Руната, онази, която мислеше, че е недовършена руна за отваряне. Не беше нищо такова. Беше руна, каквато никога досега не си виждал. Защото аз я създадох.

— Руна за какво?

Клеъри си спомни как бе допряла стилито до стената, за да нарисува формата, явила й се в нощта, когато Джейс дойде при нея в къщата на Люк.

— Руна, която да унищожи апартамента в мига, в който някой отвори вратата. Апартаментът го няма. Вече не можеш да го използваш. Никой не може.