Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Убий ме, сестричке. Убий ме и Джейс също ще умре. Ръката на Клеъри, стиснала парчето стъкло, се спусна надолу.

Клеъри изкрещя от чувство на безсилие, докато парчето стъкло се забиваше в дървения под на сантиметри от гърлото на Себастиан.

Усети как той се разсмя под нея.

— Не можеш да го направиш. Не можеш да ме убиеш.

— Върви по дяволите — озъби се тя. — Не мога да убия Джейс.

— Все същото. — Себастиан се изправи толкова бързо, че Клеъри едва успя да види движението му, и я зашлеви през лицето с такава сила, че тя се хьрзулна по покрития със стъклени отломки под. Спря чак когато се блъсна в стената, давейки се и кашляйки кръв. Зарови лице в ръката си; от металическия вкус и мирис на кръвта й, които тегнеха навсякъде, й се повдигаше. Миг по-късно Себастиан я стисна за якето и я издърпа на крака.

Клеъри дори не опита да се съпротивлява. Какъв бе смисълът? Защо да се бориш с някого, който е готов да те убие и който е наясно, че ти не само не си готов да сториш същото, но дори не си в състояние да го раниш сериозно? Той винаги щеше да печели. Остана напълно неподвижна, докато брат й я оглеждаше.

— Можеше да е и по-лошо. Изглежда, че якето те е предпазило от по-сериозни наранявания.

По-сериозни наранявания? Клеъри имаше чувството, че някой е нарязал цялото й тяло с бръснач. Изгледа го свирепо през миглите си, когато той я вдигна на ръце. Бе също като в Париж, когато я бе отнесъл далеч от демоните дахак, ала докато тогава беше, ако не благодарна, то поне объркана, сега изпитваше единствено клокочеща ненавист. Тялото й бе напрегнато, докато той се изкачваше по стълбите с нея, а ботушите му тропаха върху стъклото. Клеъри се опитваше да забрави, че го докосва, че ръката му е под бедрата й, а пръстите му почиват собственически върху гърба й.

„Ще го убия” помисли си. „Ще намеря начин и ще го убия.”

Себастиан влезе в стаята на Джейс и я пусна на пода. Клеъри се олюля, но той я улови и й свали якето. Тениската, която носеше отдолу, бе станала на ивици, сякаш някой бе прокарал ренде през нея, и цялата бе подгизнала от кръв.

Себастиан подсвирна.

— Изглеждаш ужасно, сестричке. Най-добре върви в банята и се опитай да поизмиеш всичката тази кръв.

— Не — заяви Клеъри. — Нека ме видят така. Нека видят какво е трябвало да направиш, за да ме принудиш да дойда с теб.

Себастиан я сграбчи за брадичката и я накара да го погледне. Лицата им бяха на сантиметри. Искаше й се да затвори очи, но нямаше намерение да му достави това удоволствие; отвърна на погледа му и се взря в сребърните пръстени в черните му очи и кръвта по устната му, където го беше ухапала.

— Ти ми принадлежиш— повтори той. — И ще бъдеш до мен, независимо какво трябва да сторя, за да те накарам.

— Защо? — Гневът горчеше в устата й, като кръвта, която все още можеше да вкуси. — Защо те е грижа? Знам, че не можеш да убиеш Джейс, но това не важи за мен. Защо просто не го направиш?

В продължение на един мимолетен миг очите му придобиха далечен, замъглен поглед, сякаш виждаше нещо невидимо за нея.

— Този свят ще бъде погълнат от огньовете на Ада. Но аз ще преведа теб и Джейс през тях, стига само да правите каквото ви кажа. Това е милост, която няма да проявя към никой друг. Не виждаш ли колко глупаво е да я отхвърляш?

— Джонатан, не виждаш ли колко немислимо е да очакваш да се бия рамо до рамо с теб, когато възнамеряваш да изпепелиш света?

Погледът му отново се фокусира и той спря очи върху лицето й.

— Но защо? — Въпросът прозвуча почти умолително. — Защо толкова държиш на този свят? Знаещ че има и други. — Кръвта му бе така алена върху снежнобялата кожа. — Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми, че ме обичаш и ще се биеш заедно с мен.

— Никога няма да те обикна. Грешеше, когато каза, че във вените си имаме една и съща кръв. В твоите тече отрова. Демонска отрова. — Тя буквално изплю последните думи.

Себастиан само се усмихна; очите му грееха мрачно. Клеъри усети как нещо я опари по ръката и подскочи, преди да осъзнае, че е етили — той рисуваше иратце върху кожата. Ненавиждаше го дори когато болката бързо започна да отслабва. Гривната подрънкваше около китката му, докато той движеше умело ръка, довършвайки руната.

— Знаех, че ме излъга — неочаквано каза Клеъри.

— Изричам толкова много лъжи, сладурче. Коя точно имаш предвид?

— За гривната ти. “Еxaltaberis inferno” Не значи „Така правим с тираните”. Онова е „Et cum tyrannos” А това е от Вергилий. „Si non possum suadere caelum exaltaberis inferno.,. “Ако не мога да склоня Небето, ще вдигна Ада.”