Касандра Клеър - Град на изгубени души

Себастиан изникна сякаш от нищото и й препречи пътя, сграбчи я за реверите на якето и я завъртя. Краката й се подкосиха и Клеъри щеше да падне, ако той не я бе приковал към стената с тялото си.

Ръцете му бяха от двете й страни, заключвайки я като в клетка, по устните му играеше сатанинска усмивка. Нямаше и помен от елегантното момче, с което се бе разхождала покрай Сена, бе пила топъл шоколад и го бе слушала да говори за принадлежност. Очите му бяха напълно черни, без зеници, като непрогледни тунели.

— Какво има, сестричке? Изглеждаш разстроена.

Клеъри с мъка си поемаше дъх.

— Надрасках си… лака… докато зашлевях… гадната ти физиономия. Виждаш ли? — И тя му показа пръстите си… и по-точно — един от тях.

— Страшно смешно — изпръхтя Себастиан. — Знаеш ли откъде бях сигурен, че ще ни предадеш? Че то ще се окаже по-силно от теб? Защото твърде много си приличаме.

Той я притисна още по-силно към стената. Клеъри усещаше как гърдите му се надигат и спускат върху нейните. Очите й бяха на нивото на правата, изчистена линия на ключицата му. Тялото му бе като затвор около нейното и не й позволяваше да помръдне.

— Изобщо не си приличаме. Пусни ме…

— Приличаме си като две капки вода — изръмжа той в ухото й. — Ти проникна тук под фалшив претекст, за да ни шпионираш. Симулираше приятелство, преструваше се, че те е грижа…

— Никога не съм се преструвала, че ме е грижа за Джейс.

При тези думи в очите му припламна нещо, черна ревност, и Клеъри не бе сигурна кого всъщност ревнува. Себастиан доближи устни до бузата й, толкова, че тя усети движението им, когато заговори:

— Ти ни използва. — Ръката му стисна нейната като менгеме и бавно я натисна надолу. — Дори не ми се мисли какво си направила, за да „убедиш” Джейс…

Клеъри потръпна против волята си и Себастиан рязко си пое дъх.

— Направила си го. Спала си с него. — Звучеше почти предадено.

— Не ти влиза в работата.

Той обърна лицето й към себе си с такава сила, че пръстите му се впиха в брадичката й.

— Не можеш да направиш някой добър, като го вкараш в леглото си. Но пък какъв безсърдечен ход само! — Прекрасната му уста се изви в ледена усмивка. — Нали знаеш, че той не си спомня нищо? Поне хубаво ли беше? Защото с мен определено би било.

Клеъри усети, че в гърлото й се надига жлъчка.

— Ти си ми брат.

— Тези думи не означават нищо, когато става въпрос за нас. Ние не сме хора. Техните закони не се отнасят до нас. Глупави правила за това кое ДНК може да се смеси с кое. Адски двулично, като се замислиш. Защото ние така или иначе сме един експеримент. Знаеш ли, че владетелите в Древен Египет се женели за сестрите и братята си. Клеопатра се омъжила за брат си. Така се запазва чистотата на рода.

Клеъри го гледаше с ненавист.

— Знаех, че не си с всичкия си. Но не си давах сметка колко абсолютна и грандиозна е лудостта ти.

— Не виждам нищо лудо в това. С кого ни е мястото, ако не заедно?

— С Джейс — отвърна тя. — Мястото ми е с Джейс.

От устните на Себастиан се откъсна пренебрежителен звук.

— Можеш да го имаш.

— Мислех, че се нуждаеш от него.

— Така е. Но не за онова, за което ти се нуждаеш от него. — Внезапно ръцете му се озоваха на кръста й. — Можем да си го поделим. Не ме е грижа какво правите. Стига да не забравящ че ми принадлежиш.

Клеъри вдигна ръце, за да го отблъсне.

— Не ти принадлежа. Принадлежа на себе си.

Онова, което видя в очите му, я накара да замръзне на място.

— Отлично знаещ че не е така. — И той впи устни в нейните.

За миг Клеъри имаше чувството, че се е върнала в Идрис — стоеше пред имението на Феърчайлд, Себастиан я целуваше и тя сякаш пропадаше в мрак, в тунел, който нямаше край. Тогава си бе помислила, че нещо не е наред с нея. Че не може да целува друг, освен Джейс. Че е повредена.

Ала сега знаеше, че не е така. Устата на Себастиан се движеше върху нейната, корава и студена като бръснач, порязал я в тъмното; повдигна се на пръсти и с всичка сила го ухапа по долната устна.

Той изкрещя и се отдръпна от нея, сложил ръка върху устата си, а Клеъри усети вкуса на кръвта му, като горчива мед; тя се стичаше по брадичката му, докато той я гледаше невярващо.

— Ти…

Клеъри с все сила го изрита в стомаха, надявайки се, че все още го боли там, където го бе ударила по-рано. Той се преви надве и тя се втурна покрай него и нагоре по стълбите. Почти беше стигнала, когато той я сграбчи изотзад за якето, завъртя я така, сякаш държеше бейзболна бухалка и я блъсна в стената. Ударът бе силен и Клеъри се свлече на колене, останала без въздух.