Касандра Клеър - Град на изгубени души

Клеъри. Нашата. — Гласът на Себастиан беше нисък и мек. — Забрави за тях, твоите приятели, ловците на сенки. Мястото ти е с нас. С мен. Кръвта ти жадува за власт, също като моята. Каквото и да е сторила майка ти, за да изкриви съвестта ти, ти знаеш коя си. — Той отново я улови за китката и я придърпа към себе си. — Джослин направи грешен избор — съюзи се с Клейва против собственото си семейство. Това е твоят шанс да поправиш грешката й.

Клеъри опита да издърпа ръката си от неговата.

— Пусни ме, Себастиан. Сериозно ти казвам.

Пръстите му се плъзнаха нагоре и се обвиха над лакътя й.

— Толкова си мъничка. Кой да предположи, че у теб се крие такава страст? Особено в леглото.

Клеъри се отскубна от него и скочи на крака.

— Какво каза току-що?

Себастиан също се изправи, усмивчица извиваше крайчетата на устните му. Беше толкова по-висок от нея… колкото и Джейс. Приведе се към нея и заговори с нисък, дрезгав глас:

— Всичко, което оставя белег върху Джейс, оставя белег и върху мен. Дори да са ноктите ти.

— Той се ухили широко. — Осем успоредни драскотини по гърба ми, сестричке. Да не искаш да ми кажещ че не са от теб?

Тиха експлозия избухна в главата и, като бледи фойерверки от гняв. Погледна засмяното му лице и си помисли за Джейс, а после за Саймън и онова, което си бяха казали. Ако кралицата на феите наистина можеше да подслушва разговорите им, навярно вече знаеше за Славния. Ала не и Себастиан. И не биваше да научи.

Клеъри грабна пръстена от ръката му и го хвърли на пода. Чу как брат й изкрещя, ала тя вече бе стоварила крак върху него, натрошавайки златото на прах.

Себастиан я гледаше невярващо, докато тя вдигаше крак.

— Ти…

Клеъри замахна с дясната си ръка, по-силната, и заби юмрук в стомаха му.

Себастиан бе по-висок, по-едър и по-силен от нея, ала елементът на изненада бе на нейна страна. Той се преви одве, борейки се за въздух, а Клеъри грабна стилито от колана с оръжията му. И се втурна да бяга.

Магнус толкова рязко завъртя волана, че гумите изсвистяха. Изабел изпищя. Колата излезе от пътя и спря в сянката на горичка пооголели дървета.

Миг по-късно вратите се отвориха и те всички се изсипаха навън. Слънцето залязваше и запалените фарове им придаваха някак фантастично сияние.

— Добре, вампире. — Магнус тръсна глава толкова силно, че се разхвърчаха прашинки черен брокат. — Какво, по дяволите, става?

Алек се облегна на колата, докато Саймън обясняваше, предавайки им разговора си с Клеъри толкова точно, колкото можеше, преди подробностите да са изхвърчали от главата му.

— Спомена ли нещо за това как двамата с Джейс ще се измъкнат оттам? — попита Изабел, когато той свърши; на жълтеникавата светлина на фаровете лицето й бе още по-бледо.

— Не. И Из… не мисля, че Джейс гори от желание да се измъкне. Той е точно там, където иска да бъде.

Изабел скръсти ръце и сведе поглед към ботушите си; вятърът развяваше черната й коса около лицето.

— Какво е това Седмо свещено място? — обади се Алек. — Чувал съм за седемте чудеса на света, но седем свещени места?

— Те представляват по-голям интерес за магьосниците, отколкото за нефилимите — обясни Магнус. — Всяко от тях е място, където се срещат лей-линии* и образуват матрица… нещо като мрежа, която усилва ефекта от извършените в рамките й магии. Седмото свещено място е надгробен камък в Ирландия, в Пулнаброн; името означава „пещерата на скърбите”. Намира се в една особено мрачна, необитавана местност, наричана Бурен. Добро място за призоваване на демон, дори и да е от големите. — Той подръпна една от игличките на косата си. — Това е лошо. Много лошо.

* Въображаеми прави, които могат да се прокарат между различни важни исторически местности. — Бел. прев.

— Мислиш ли, че може да го направи? Да създаде… нефилими на мрака? — попита Саймън.

— Всяко нещо има своята принадлежност, Саймън. При ловците на сенки тя е серафимска, но ако беше демонска, те биха били също толкова могъщи, колкото са сега. Само че биха посвещавали живота си на това да унищожат човечеството, вместо да го бранят.

— Трябва да отидем там — заяви Изабел. — Трябва да им попречим.

— Да му попречим, имаш предвид — поправи я Алек. — На него. Себастиан.

— Сега Джейс е на негова страна. Трябва да го приемеш, Алек — каза Магнус. Бе започнало да ръми — лек, подобен на мъгла дъждец. На светлината на фаровете капчиците проблясваха, сякаш бяха златни. — Ирландия е пет часа преди нас. Разполагаме с час и половина, най-много — два, за да ги спрем.