Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Не разбирам. Защо Себастиан ти е наредил да я убиеш? Нали е щяла да ти даде Вокала. На теб и на Себастиан. Тя каза…

Джейс изпусна накъсано дъха си.

— Помниш ли какво ни разказа Себастиан за онзи часовник в Староместкия площад? В Прага?

— Как кралят наредил да ослепят очите на майстора, който го изработил, та никога вече да не сътвори нещо толкова красиво. Но не виждам…

— Себастиан искаше Магдалена да умре, за да е сигурен, че никога няма да направи нещо такова — отвърна Джейс. — И че няма да каже никому.

— Да каже какво? — Клеъри улови брадичката на Джейс и притегли лицето му към себе си, така че той да я погледне в очите. — Джейс, какво всъщност е замислил Себастиан? Онова, което ни разказа в тренировъчната зала, че искал да призове демони, за да ги унищожи…

— Наистина иска да призове демони — мрачно каза Джейс. — И по-точно един демон. Лилит.

— Но Лилит е мъртва. Саймън я унищожи.

— Великите демони не умират. Не и в действителност. Те обитават пространството между световете, Великата пустота, нищото. Саймън разгроми силата й и я изпрати на безброй отломки обратно в нищото, от което бе дошла. Ала там те бавно ще се съединят. И тя ще се прероди. Това ще отнеме векове, но не и ако Себастиан й помогне.

Ледени пръсти запълзяха в стомаха на Клеъри.

— Дай помогне как?

— Като отново я призове в този свят. Той иска да смеси своята кръв с нейната и да създаде армия от нефилими на мрака. Иска да стане новият Джонатан, ловеца на сенки, но този път на страната на демоните, а не на ангелите.

— Армия от нефилими на мрака? Двамата с него сте опасни противници, но все пак не сте точно армия.

— Има около четирийсет— петдесет нефилими, които или някога са били верни на Валънтайн, или ненавиждат настоящата насока на Клейва и са склонни да изслушат Себастиан. Вече се е свързал с тях и когато призове Лилит, те ще бъдат там. — Джейс си пое дълбоко дъх. — А след това? С могъществото на Лилит зад гърба му? Кой знае колко още ще се присъединят към каузата му? Той иска война. Убеден е, че ще я спечели и често казано, не съм сигурен, че не е прав. С всеки тъмен нефилим, който създаде, ще става по-силен. Добави към това и демоните, с които вече се е съюзил, и не знам дали Клейвът е в състояние да му се противопостави успешно.

Клеъри отпусна ръка.

— Себастиан изобщо не се е променил. Кръвта ти въобще не го е променила. Той си е съвсем същият. — Тя вдигна очи към Джейс. — Но ти. Ти също ме излъга.

— Той те излъга.

Мислите се гонеха в главата й.

— Знам. Знам, че онзи Джейс не си ти…

— Той мисли, че това е за твое добре и че в крайна сметка така ще бъдеш по-щастлива, но наистина те излъга. А аз никога не бих го сторил.

— Щитът — каза Клеъри. — Ако той може да те нарани, без Себастиан да го почувства, дали би могъл да го убие, без ти да пострадаш?

Джейс поклати глава.

— Съмнявам се. Ако разполагах с такъв, сигурно бих опитал, но… не. Жизнената ни енергия е свързана. Нараняването е едно, но ако той умре… — Тонът му стана рязък. — Знаеш ли какъв е най-лесният начин веднъж завинаги да сложим край на всичко това? Като забиеш кама в сърцето ми. Учудвам се, че не си го сторила, докато спя.

— Ти би ли могъл? Ако аз бях на твое място? — Гласът й потрепери. — Мислех, че има изход. Все още го вярвам. Дай ми стилито си и ще направя портал.

— Не можеш да направиш портал тук вътре. Няма да подейства. Единственият начин да се излезе или влезе в апартамента е през стената на долния етаж, до кухнята. Това е и единственото място, откъдето апартаментът може да бъде преместен.

— Можеш ли да ни преместиш в Града на тишината? Ако се върнем там, Мълчаливите братя може да измислят начин да ви разделят със Себастиан. Ще съобщим на Клейва какво планира, за да са подготвени…

— Бих могъл да ни преместя до един от входовете. И ще го направя. Ще отида. Ще отидем заедно. Но понеже искам между нас да няма никакви неистини, Клеъри, трябва да знаещ че те ще ме убият. След като им кажа какво зная, те ще ме убият.

— Да те убият? Не, не биха…

— Клеъри. — Гласът му беше нежен. — Като добър ловец на сенки, би трябвало сам да предложа да бъда убит, за да спра Себастиан. И като добър ловец на сенки ще го сторя.

— Но вината не е твоя. — Гласът на Клеъри се извиси и тя си наложи да го понижи, за да не я чуе Себастиан на долния етаж. — С нищо не си бил в състояние да предотвратиш онова, което ти е било причинено. Ти си жертва. Не си ти, Джейс, а някой друг, някой, който носи лицето ти. Не трябва да бъдеш наказван…