Касандра Клеър - Град на изгубени души

— Разбира се. Серафимски ками. Демоничните кули на Аликанте. Стилита…

— И Вокалът на смъртните.

Клеъри поклати глава.

— Вокалът на смъртните е златен. Виждала съм го.

— Позлатен адамас. Дръжката на Меча на смъртните също е изработена от адамас. Казват, че това е материалът, от който са построени райските чертози. И никак не е лесно да се сдобиеш с него. Единствено Железните сестри могат да го обработват и само те имат достъп до него.

И защо го даде на Магдалена?

— За да ни направи втори Бокал — отвърна Джейс.

— Втори Бокал на смъртните? — Клеъри местеше невярващ поглед между двамата. — Но това е невъзможно. Не може просто да направите още един Бокал на смъртните. Ако беше толкова лесно, Клейвът нямаше да изпадне в такава паника, когато истинският Бокал изчезна. Валънтайн нямаше да се нуждае толкова отчаяно от него…

— Това е просто една чаша — каза Джейс. — Независимо как е изработена, тя ще си остане само това, докато Ангелът доброволно не пролее кръвта си в нея. Именно тя я прави каквото е.

— И вие смятате, че ще убедите Разиел доброволно да напълни новия бокал с кръвта си? — Клеъри не можеше да скрие неверието в гласа си. — Успех.

— Там е работата, Клеъри — обясни Себастиан. — Нали знаещ че всичко има своята принадлежност? Ангелска или демонска? Демоните вярват, че искаме демонски еквивалент на Разиел. Някой могъщ демон, който да смеси кръвта си с нашата и да постави началото на нова раса ловци на сенки, които да не са обвързани от Закона, Завета или правилата на Клейва.

— Казал си им, че искаш да създадеш… обратното на ловци на сенки?

— Нещо такова — засмя се Себастиан и прокара пръсти през светлата си коса. — Джейс, ще ми помогнеш ли да обясня?

— Валънтайн беше фанатик — започна Джейс. — Грешеше за много неща. Грешеше в намерението си да убие ловците на сенки. Грешеше за долноземците. Но беше прав за Клейва и Съвета. Всеки инквизитор, когото сме имали някога, е бил безчестен. Законите, вменени ни от Ангела, са произволни и нелепи, а наказанията, които предвиждат — още по-лоши. „Законът е суров, но е закон.” Колко пъти си го чувала? Колко пъти е трябвало да се крием и да избягваме Клейва и Законите му, докато сме се мъчели да ги спасим? Кой ме хвърли в затвора? Инквизиторката. Кой хвърли Саймън в затвора? Клейвът. Кой щеше да го остави да изгори?

Сърцето на Клеъри бе започнало да бие лудешки. Да чува как познатият глас на Джейс изрича тези думи изпиваше всяка капчица сила от костите й. Беше прав и едновременно с това грешеше. Също като Валънтайн. А тя искаше да му повярва така, както никога не бе искала да повярва на Валънтайн.

— Добре. Разбирам, че Клейвът е корумпиран. Но не виждам какво общо има това със сключването на сделки с демони.

— Мисията ни е да унищожаваме демони — отговори й Себастиан. — Ала Клейвът е насочил цялата си енергия към други задачи. Магическите бариери и все повече демони проникват в нашия свят, а Клейвът продължава да си затваря очите. Отворихме врата далеч на север, на остров Врангел, и ще подмамим демоните през нея с обещанието за новия

Бокал. Само че когато пролеят кръвта си в него, те ще бъдат унищожени. Вече сключих подобни сделки с няколко Велики демона. Когато с Джейс ги убием, Клейвът ще се убеди, че сме сила, с която трябва да се съобразяват. И тогава ще бъдат принудени да ни чуят.

Клеъри го зяпна.

— Не е толкова лесно да убиеш Велик демон.

— Вече го направих по-рано днес — каза Себастиан. — Което, между другото, означава, че никой от нас няма да загази, задето се разправихме с онези телохранители. Аз убих господаря им.

Клеъри местеше поглед между Джейс и Себастиан. Очите на Джейс бяха спокойни и заинтригувани, но погледът на Себастиан бе пронизващ сякаш се опитваше да надзърне в главата й.

— Е — бавно рече тя, — това са доста неща за преглъщане. И не ми харесва идеята да се излагате на подобна опасност. Но се радвам, че ми имахте достатъчно доверие, за да го споделите.

— Нали ти казах— обърна се Джейс към Себастиан. — Казах ти, че ще разбере.

— Никога не съм твърдял обратното. — Себастиан не сваляше очи от лицето на Клеъри.

Тя преглътна мъчително.

— Тази нощ не спах достатъчно. Нуждая се от почивка.

— Колко жалко. А пък аз се канех да те питам дали не искаш да се качиш на Айфеловата кула. — Очите на Себастиан бяха тъмни, непроницаеми и Клеъри не бе сигурна дали се шегува. Преди да успее да отговори каквото и да било, Джейс пъхна ръка в нейната.