Касандра Клеър - Град на изгубени души

— В стаята си? — Клеъри тръгна към стълбите.

— Не. — Себастиан я изпревари. — Ела, ще ти покажа.

Той изкачи стълбите с бърза крачка и влезе в голямата спалня, плътно следван от Клеъри. Под объркания й поглед, почука по страничната стена на гардероба, който се плъзна настрани, разкривайки стълбище. Клеъри се приближи зад него и Себастиан я погледна през рамо, самодоволно усмихнат.

— Шегуваш се. Тайно стълбище?

— Не ми казвай, че това е най-странното, на което си станала свидетел днес.

Той пое нагоре, вземайки по две стъпала и Клеъри, макар и на предела на силите си, го последва. Стълбите завиха и ги изведоха в просторна стая с под от полирано дърво и високи стени, по които висяха най-различни оръжия, досущ като в тренировъчната зала в Института

— кинжали и чакрами, боздугани, саби и ками, арбалети и метални боксове, метателни звезди, секири и самурайски мечове.

Върху пода имаше грижливо очертани тренировъчни кръгове, а в средата, с гръб към вратата, стоеше Джейс. Беше бос и гол до кръста, обут в черен анцуг и стиснал по един нож във всяка ръка. В съзнанието на Клеъри изникна образ — голият гръб на Себастиан, нашарен с белези от камшик. Гърбът на Джейс беше гладък, единствените следи върху златистата кожа, опъната върху мускулите отдолу, бяха оставени от ноктите й предишната вечер. Клеъри усети, че се изчервява, ала умът й все още бе зает с въпроса защо Валънтайн беше бичувал едното момче, но не и другото.

— Джейс — повика го и той се обърна.

Беше чист — сребърното вещество го нямаше, а златната му коса, овлажняла и прилепнала към главата му имаше почти бронзов цвят. По кожата му проблясваха капчици пот. Върху лицето му се изписа предпазливо изражение.

— Къде беше?

Себастиан отиде до стената и се зае да разглежда оръжията, прокарвайки голата си ръка по остриетата.

— Реших, че на Клеъри ще й е приятно да види Париж.

— Можехте да ми оставите бележка — каза Джейс. — Положението ни не е от най-безопасните, Джонатан. Бих предпочел да не се налага да се тревожа за Клеъри…

— Аз тръгнах след него — намеси се Клеъри.

Джейс се обърна към нея и за миг тя зърна в очите му образа на момчето, което й се бе разкрещяло в Идрис, задето проваляла грижливите му планове да осигури безопасността й. Ала този Джейс беше различен. Ръцете му не трепереха, докато я гледаше, а вената на врата му не туптеше гневно.

— Какво си направила?

— Тръгнах след него. Бях будна и исках да видя къде отива.

Тя напъха ръце в джобовете си и го погледна предизвикателно. Очите му се плъзнаха по тялото й — от разрошената от вятъра коса до ботушите — и Клеъри усети как кръвта се качва в лицето й. По ключицата и по плочките на корема му блестяха капчици пот. Анцугът му беше навит на кръста, разкривайки буквата V, оформена от тазовите му кости. Клеъри си припомни усещането от ръцете му около себе си, от това тялото му да е притиснато толкова плътно до нейното, че тя да чувства всеки сантиметър от костите и мускулите му…

Заля я толкова силна вълна на смущение, че й се зави свят. А най-неприятното бе, че Джейс като че ли изобщо не се чувстваше неловко и по нищо не личеше предишната нощ да му се бе отразила така, както на нея. Той изглеждаше единствено… подразнен. Подразнен, потен и секси.

— Е, следващия път, когато решиш да се измъкнеш от магически защитения ни апартамент през врата, която не би трябвало да съществува, по-добре остави бележка.

Клеъри повдигна вежди.

— Това сарказъм ли беше?

Джейс подхвърли един от ножовете във въздуха и отново го улови.

— Може би.

— Заведох Клеъри при Магдалена. — Себастиан бе свалил една метателна звезда от стената и я разглеждаше. — Занесохме й адамаса.

Джейс, който междувременно бе подхвърлил другия нож във въздуха, не успя да го улови и той се заби в пода.

— Наистина ли?

— Да — каза Себастиан. — И освен това разказах на Клеъри какъв е планът. Че възнамеряваме да подлъжем Велики демони тук, за да ги унищожим.

— Но не ми каза как смятате да го постигнете — уточни Клеъри. — Тази част ми я спести.

— Реших, че ще е по-добре да го сторя в присъствието на Джейс. — Себастиан направи рязко движение с китката и звездата полетя към Джейс, който я отби с един замах на ножа. Тя издрънча на пода, а Себастиан подсвирна. — Бърз си.

Клеъри гневно се нахвърли на брат си.

— Можеше да пострада…

— Всичко, което го наранява, наранява и мен — напомни й Себастиан. — Исках да ти покажа колко голямо е доверието ми в него. А сега ми се ще ти да повярваш в нас. — Черните му очи се впиха в нея. — Адамас. Онова, което занесох на Желязната сестра. Знаеш ли какво се прави от него?