Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Тя върна портмонето в чантата. Тъкмо посягаше към дръжките й, когато го чу - звука от зареждане на арбалет.

Без да поглежда и без да мисли, тя се хвърли към Джулс и го събори на земята. Стовариха се тежко върху испанските плочки в същия миг, в който над тях профуча стрела и се изгуби в живия плет.

Джулиън се оттласна от земята и ги издърпа между два от шезлонгите. Телефонът, който Ема бе взела, изхвърча от ръката й; тя го чу как цопва в басейна и изруга наум. Джулиън се надигна, стиснал раменете й с ръце; очите му бяха диви, тялото му я притискаше към земята.

- Добре ли си? Улучиха ли те?

- Не... Добре съм - с усилие отвърна тя.

Кучето се бе сгушило до оградата и виеше, когато втора стрела изсвистя във въздуха и се заби в трупа във водата. Тялото на Ава се преобърна, разкривайки подпухналото й, потъмняло от удавянето лице под нощното небе. С моментен пристъп на ужас, Ема видя, че дясната й ръка липсва; не просто я нямаше, а изглеждаше така, сякаш бе отсечена, кожата около китката беше назъбена и останала без капчица кръв в хлорираната вода.

Ема се измъкна изпод Джулиън и скочи на крака. На покрива на къщата се бе изправил силует; тя виждаше единствено очертанията му. Висок, най-вероятно мъжки, облечен изцяло в черно, той стискаше арбалет. В същия миг силуетът отново вдигна оръжието си и се прицели. Поредната стрела профуча наблизо.

Ема усети как я обзема ярост, ледена и сурова. Как смееше да стреля по тях, как смееше да стреля по Джулс? Засили се и прелетя над басейна. Прехвърли се над портата, втурна се към къщата и подскочи високо, улавяйки се за решетките от кована стомана пред прозорците на долния етаж. Изтегли се нагоре, без да обръща внимание на метала, врязал се в дланите й, и на виковете на Джулиън да слезе. Изкатери се нагоре и като се оттласна от стената, се преметна на покрива.

Летвите, с които беше застлан, изхрущяха под краката й, когато се приземи, приклекнала. Огледа се и видя облечения в черно силует да се отдръпва назад. Лицето му бе закрито с маска.

Тя извади Кортана от ножницата и острието засия, дълго и опасно в угасващата светлина.

- Кой си ти? Вампир? Долноземец? Ти ли уби Ава Ли? -Ема направи крачка напред; непознатият отстъпи назад. Движеше се спокойно, целенасочено, което още повече я разгневи. В басейна под тях лежеше мъртво момиче, а тя бе пристигнала прекалено късно, за да я спаси. Тялото й вибрираше от желание да стори нещо, за да оправи станалото.

Тя присви очи.

- Слушай сега. Аз съм ловец на сенки. Можеш или да се предадеш на Клейва, или ще забия това оръжие право в сърцето ти. Ти избираш.

Той пристъпи към нея и за миг Ема си помисли, че е подействало, че наистина се кани да се предаде. А после се метна настрани. Тя се хвърли напред в същия миг, в който непознатият политна заднешком от покрива. Падна безмълвно като звезда.

Ема изруга и изтича до ръба на покрива. Нищо. Тишина и мрак, нито следа от когото или каквото и да било, единствено блещукането на басейна. Тя отиде в другия край на покрива и видя Джулиън да прикляка, за да погали кучето.

Съвсем в стила на Джулс беше да се опита да успокои кученце в момент като този. Тя скочи (при което образът на тренировъчната стая припламна за миг пред очите й) и се приземи в гъстата трева, усещайки съвсем лека болка.

- Джулс? - повика го, докато се приближаваше. Кучето изскимтя и изчезна в сенките. - Той избяга.

- Така ли? - Джулиън се изправи с разтревожен вид. -Какво правеше тук според теб?

- Не знам. Предположих, че е вампир, само че Найтшейд ги държи доста изкъсо, а пък... Джулс? - Чу как гласът й се повиши с една октава, когато дойде малко по-близо и видя, че Джулс притиска едната си ръка до тялото. Черното му яке беше скъсано. - Джулс? Добре ли си?

Той свали ръка. На светлината от лампите на басейна дланта му бе черна от облялата я кръв.

- Добре съм. - Той се изправи, направи крачка към нея... и залитна. - Всичко е наред.

Сърцето на Ема прескочи един удар. Той стискаше нещо в окървавената си ръка и вътрешностите й се вледениха, когато видя какво е то. Къса метална стрела с широк триъгълен връх, мокър от кръв. Трябва да го беше извадил от тялото си.

Никога, никога не бива да вадиш стрела от тялото - тя причинява повече поражения, докато излиза от теб, отколкото, докато влиза. Джулиън много добре го знаеше.

- Какво направи? - прошепна Ема с пресъхнала уста.

От дупката в якето му продължаваше да тече кръв.

- Изгаряше ме. Не беше като обикновена стрела. Ема...