Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Джулиън поклати глава.

- Не и тази вечер. Първо трябва да измислим как ще се оправим с това, че не можем да използваме руни върху теб.

- Нямам нужда от тях... - започна Марк.

- Имаш. - В гласа на Джулиън звъннаха стоманени нотки. - Нуждаеш се от руни за магически прах, ако искаш да останеш незабелязан. А и нараняванията ти от снощи все още не са зараснали. Дори и да оздравяваш бързо, видях, че в тренировъчната зала раната ти отново се отвори... течеше ти кръв...

- Моята кръв не те засяга - заяви Марк.

- Напротив. Именно това означава да бъдем семейство.

- Семейство - с горчивина повтори Марк, но после като че ли си даде сметка, че по-малките му братя и сестри също са там и го гледат, безмълвни и неподвижни. Кристина също се беше смълчала, приковала тъмен, разтревожен поглед в Ема.

Марк като че ли преглътна онова, което се канеше да каже.

- Ако исках да ми заповядват, щях да си остана в Лова -заяви вместо това с нисък глас и излезе.

19

Нож пеперуда (или балисонг) - сгъваем нож с двойна дръжка; мизерикорд - дълъг средновековен кинжал. - Б. пр.

-Струва ми се, че Тай чете два пъти повече детективски романи от обикновено - каза Джулиън с усмивка. Беше свалил прозореца и вятърът повдигаше къдриците му от челото. - Попита ме дали според мен убийствата са вътрешна работа.

- Дали са какво? - усмихна се Ема.

Беше се облегнала в седалката си, вдигнала крака върху таблото. Прозорците бяха отворени към нощта и тя чу как звуците на града се усилиха, когато колата намали и спря на един червен светофар.

Бяха отбили от „Коуст Хайуей", за да излязат на „Сънсет". В началото, докато си проправяха път между каньоните и минаваха през Бевърли Хилс и Бел Еър, предградията наоколо тънеха в тишина, ала сега се намираха в сърцето на Холивуд, на „Сънсет Стрип", от двете страни на който се издигаха скъпи ресторанти и огромни билбордове с реклами за филми и телевизионни програми. Улиците бяха пълни с хора и шумове: туристи, позиращи за снимки с имитатори иа различни знаменитости, улични музиканти, пешеходци, които забързано отиваха или се прибираха от работа.

Джулиън изглеждаше по-спокоен, отколкото бе през последните няколко дни, облегнат в седалката и положил нехайно ръце върху волана. Ема знаеше точно как се чувства. Тук, облечена в бойно облекло, с Кортана в багажника и Джулиън до себе си, тя се усещаше на мястото си.

Когато се качиха в колата, тя се бе опитала да заговори за Марк, но Джулиън бе поклатил глава с думите: „Той свиква", и това бе всичко. Ема усещаше, че не му се говори за Марк, и не настоя - така или иначе, нямаше какво да предложи. А и беше толкова лесно отново да превключат на обичайните си шеговити закачки. За първи път от дълго време насам Ема имаше чувството, че е там, където трябва да бъде.

- Мисля, че ме питаше дали според мен убиецът е ловец на сенки. - Трафикът се усили, когато стигнаха пресечката на „Сънсет" и „Вайн", така че колата се носеше бавно под палмовите дървета и неоновите светлини. - Отвърнах, че не е. Очевидно става въпрос за някой, който владее магии, а според мен един ловец на сенки едва ли би наел магьосник, за да убива вместо него. Обикновено нямаме нужда от чужда помощ за това.

Ема се изкиска.

- Казал си му, че когато става дума за убийства, ловците на сенки са на принципа „Направи си сам"?

- Във всичко сме на принципа „Направи си сам".

Колоната от коли отново потегли; Ема погледна надолу, към движенията на мускулите и сухожилията по ръцете на Джулс, докато сменяше скоростта. Колата се плъзна напред и Ема хвърли поглед през прозореца към хората, чакащи на опашка пред Китайския театър на Грауман. Какво ли биха си помислили, зачуди се за миг, ако знаеха, че двамата тийнейджъри в тойотата всъщност са ловци на демони, а багажникът им е пълен с арбалети, алебарди, ками, катани и метателни ножове.

- С Даяна всичко наред ли е? - попита тя.

- Искаше да говорим за Тай. - Гласът на Джулиън беше овладян, но Ема го видя да преглъща. - Така му се иска да отиде да учи в Сколоманса. Те имат достъп до библиотеките на Спираловидния лабиринт, архивите на Мълчаливите братя... Само си представи всичко, което не знаем за руни и ритуали, загадките, които би могъл да разреши. Ала в същото време...

- Би бил най-малкият там - довърши Ема. - Това би било трудно за всекиго. Тай никога не е живял с другиго, освен с нас. - Тя го докосна лекичко по китката. - Радвам се, че не отидох в Академията. А казват, че в Сколоманса е много по-трудно. И по-самотно. Някои от възпитаниците са били принудени да напуснат заради... е, Клеъри го нарече „нервен срив". Мисля, че е мундански термин.