Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Хайде. - Ема протегна ръка към Марк. - Дай ми Господин Лимпет.

Чувстваше се неспокойна и объркана. Даяна бе сложила край на изпита малко след като Артър си тръгна, и бе повикала Джулиън в кабинета си. От начина, по който той бе метнал нещата си в ъгъла, преди да я последва, Ема се бе досетила, че това не е разговор, който очаква с нетърпение.

Кристина се появи в библиотеката, прокарвайки пръсти през дългата си, мокра черна коса. Марк, който тъкмо подаваше Господин Лимпет на Ема, вдигна поглед... и в стаята се разнесе раздиращ звук. Кракът на лемура се отдели от тялото му и то тупна на земята, а пълнежът му се разпиля наоколо.

Марк каза нещо на някакъв непознат език.

- Ти уби Господин Лимпет - отбеляза Тави.

- Според мен той умря от старост, Тав. - Ема взе плюшеното тяло. - Имаш го от раждането си.

- Или от гангрена - обади се Друзила, вдигайки очи от книгата си. - Може да е било гангрена.

- 0, не! - Очите на Кристина се разшириха. - Почакайте... Ей сега се връщам.

- Недей... - започна Марк, ала Кристина вече бе излязла. -Ама че съм дръвник - печално каза той и разроши косата на Тави. - Съжалявам, малкият.

- Успяхте ли да откриете адреса на Уелс? - попита Джулиън още с влизането си.

Ливи вдигна тържествуващо ръце.

- Да. В Холивуд Хилс е.

- Защо ли не се учудвам - подхвърли Ема. Богатите често живееха в Холивуд Хилс. Самата тя също харесваше този квартал, въпреки че беше толкова скъп. Харесваха й криволичещите улици, водопадите от цветя, които се спускаха по стените и къщите, както и изгледът към обления в електрически светлини град. Нощем въздухът ухаеше на бели цветя - олеандри и орлови нокти, както и на сухо загатване за пустинята на мили от там.

- В Лос Анджелис и околностите му живеят шестнайсет души, на име Станли Уелс. - Тай се обърна към тях на стола си. - Успяхме да съкратим списъка.

- Браво на вас - каза Джулиън.

Тави скочи на крака и се приближи до него.

- Господин Лимпет умря - оповести той и го подръпна за дънките.

Джулс се наведе и го вдигна на ръце.

- Съжалявам, хлапе. - Той опря брадичка в къдриците на Тави. - Ще ти намерим друга играчка.

- Аз съм убиец - унило заяви Марк.

- Не драматизирай - прошепна Ема и го ритна по голия глезен.

Марк я изгледа накриво.

- Елфите винаги драматизират. То ни е в кръвта.

- Обичах Господин Лимпет - заяви Тави. - Той беше добър лемур.

- Има много други добри животни - намеси се Тиберий сериозно; животните бяха една от любимите му теми, заедно с детективите и престъпленията. Тави му се усмихна, личицето му преливаше от доверие и обич. - Лисиците са по-умни от кучетата. Можеш да чуеш рева на лъвовете от четиресет километра разстояние. Пингвините...

- Да не забравяме и мечките. - Кристина се появи на прага, останала без дъх, и подаде плюшено сиво мече на Тави. Той го погледна несигурно. - Беше мое, когато бях малка -обясни тя.

- Как се казва? - попита Тави.

- Осо - отвърна Кристина и сви рамене. - Означава „мечка" на испански. Не бях особено изобретателна.

- Осо. - Тави пое мечето и се усмихна с щърбата си усмивка, а Джулиън погледна Кристина така, сякаш му бе донесла вода в пустинята. Ема неволно си спомни какво бе казала Ливи за Джулс и Кристина в тренировъчната стая и почувства леко, необяснимо жегване в сърцето.

Междувременно Ливи бъбреше, полюшвайки нехайно крака от бюрото:

- Така че всички трябва да отидем. Тай и аз можем да дойдем с колата заедно с Ема и Марк, ти би могъл да отидеш с Кристина, а Даяна ще остане тук...

Джулиън пусна Тави на земята.

- Добър опит. Само че това е работа за двама души. Ема и аз ще отидем и ще проверим дали в къщата има нещо необичайно, това е всичко.

- Ние никога не ходим, когато има нещо забавно - възнегодува Ливи.

- Важно е аз да разгледам къщата - обади се Тай. - Вие ще пропуснете всички съществени неща. Всички улики.

- Благодаря за вота на доверие - сухо отвърна Джулиън. -Вижте, Лив, Тай-Тай, нуждаем се от вас тук. Трябва да прегледате снимките от пещерата. Да видите дали ще успеете да разпознаете езиците и да ги преведете...

- Още превод - каза Ливи. - Звучи вълнуващо.

- Ще бъде забавно - обеща Кристина. - Ще си направим топъл шоколад и ще работим в библиотеката. - Тя се усмихна и Джулиън отново я погледна с благодарност.

- Това е отговорна работа - увери ги Джулиън. - Вие умеете неща, на които ние не сме способни. - Той кимна към компютъра; Ливи се изчерви, Тай изглеждаше доволен.

Но не и Марк.

- Аз също трябва да дойда с вас - каза той. - Елфите искаха да бъда част от разследването. Да ви придружавам.