Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ала това си оставаха единствено тихо прошепнати истории, защото Клейвът ненавиждаше да признава, че съществуват подобни нефилими. Те изчезваха сред утайката на Академията, обучаваха ги да не се пречкат на останалите ловци на сенки. Изпращаха ги в най-затънтените краища на света, като срамна тайна, която трябваше да бъде скрита. Не съществуваха думи, които да опишат ловците на сенки, чиито умове работеха по по-различен начин, нямаше думи за различното.

„Защото, ако такива съществуваха - помисли си Джулиън, - това би било равносилно на признание. А имаше неща, които Клейвът отказваше да признае."

- Ще го накарат да се почувства така, сякаш нещо с него не е наред - каза той. - А това не е вярно.

- Знам. - Гласът на Даяна беше тъжен. Уморен. Джулиън се зачуди къде ли бе отишла предишния ден, докато те бяха при Малкълм. Кой й бе помогнал да постави средоточието под наблюдение.

- Ще се опитат да го вкарат в калъпа на своите представи за това, какъв трябва да бъде един ловец на сенки. Той няма идея какво ще направят...

- Защото ти не си му казал - изтъкна Даяна. - Ако има идеализирана представа за Сколоманса, то е, защото ти никога не си я поправил. Да, Сколомансът е сурово, жестоко място. Кажи му го.

- Искаш да му обясня, че е различен - студено каза Джулиън. - Той го знае, Даяна, не е глупав.

- Не - заяви Даяна и се изправи. - Искам да му кажеш какво мисли Клейвът за различните. За ловците на сенки, които са различни. Защото как би могъл да направи правилната преценка, ако не разполага с цялата информация?

- Той е малкият ми брат - сопна се Джулиън. Денят отвън бе мъглив, част от прозореца се бе превърнала в огледало и той виждаше късчета от себе си - крайчеца на скула, стисната челюст, разрошена коса. Погледът в очите му го уплаши.

- Остават му три години, докато се дипломира. - Кафявите очи на Даяна грееха яростно. - Знам, че на практика ти си го отгледал от десетгодишен, Джулиън. Знам, че гледаш на тях като на свои деца. И те наистина са. Само че Ливи и Тай вече не са деца. Ще трябва да ги оставиш...

- Ти се опитваш да ми кажеш да бъда по-откровен? - не повярва на ушите си Джулиън. - Сериозно?

Даяна стисна челюст.

- Вървиш по ръба на бръснача, Джулиън, с всичко онова, което криеш. Вярвай ми. Самата аз вече половин живот вървя по същия този ръб. Свикваш с него, свикваш така, че понякога забравяш, че кървиш.

- Да разбирам, че няма да бъдеш по-точна от това?

- Ти си имаш своите тайни, аз - моите.

- Не мога да повярвам. - На Джулиън му идваше да се разкрещи, да удари стената. - Ти не правиш нищо друго, освен да пазиш тайни. Помниш ли, когато те попитах дали искаш да оглавиш Института? Помниш ли как отказа и ме посъветва да не питам защо?

Даяна въздъхна и прокара пръст по гърба на стола си.

- Гневът ти към мен няма да реши нищо, Джулс.

- Може би си права. Ала това е единственото, което можеше да сториш, което навярно би ми помогнало. А ти не го направи. Така че ще ме извиниш, ако имам чувството, че съм съвсем сам във всичко това. Обичам Тай и вярвай ми, искам той да има онова, за което мечтае. Но да кажем, че му обясня колко суров е Сколомансът, а той въпреки това поиска да отиде? Можеш ли да ми обещаеш, че с него и с Ливи всичко ще бъде наред, когато се разделят, след като през целия си живот не са прекарали и ден далеч един от друг? Можеш ли да ми го гарантираш?

Даяна поклати глава. Изглеждаше победена, ала Джулиън не усещаше нито следа от триумф.

- Бих могла да ти кажа, че в живота няма никакви гаранции, Джулиън Блекторн, но виждам, че не искаш да чуеш нищо, което имам да ти кажа за Тай. Затова ще ти кажа нещо друго. Ти може и да си най-непоколебимият човек, когото познавам. В продължение на пет години успяваш да се справяш с всичко и всички в тази къща по начин, който не вярвах, че е възможен. - Даяна го погледна право в очите. – Ала това не може да продължава до безкрай. То е като разломна линия - рано или късно, ще поддаде под напрежението и тогава какво? Какво ще изгубиш, какво ще изгубим всички ние, когато това се случи?

- Какво е това? - Марк вдигна от пода Господин Лимпет, плюшения лемур на Тави, и го улови предпазливо за единия крак. Беше се настанил на пода в компютърната зала заедно c Ема, Тави и Дру. Дру държеше книга, на име „Танцът на смъртта", и не им обръщаше особено внимание. Тави се опитваше да накара Марк, с влажна коса и бос, да си играе с него.

Кристина все още не се бе върнала, след като бе отишла да смени тренировъчното си облекло. Тай и Ливи пък бяха на бюрото - Тай печаташе, а Ливи се бе настанила до клавиатурата и даваше нареждания и предложения. Оказало се бе, че адреса на Станли Уелс го няма в указателя, и Ема подозираше, че методите, които близнаците използваха, за да го издирят, каквито и да бяха те, надали бяха законни.