Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Дадоха паспорта на Станли Уелс на Тай, който изглеждаше страшно развълнуван, че е получил улика, и обеща, че след изпитите ще направи пълно разследване на злощастния Станли. Тъй като Марк нямаше да полага изпити, Джулиън го попита дали е съгласен да наглежда Тави в библиотеката.

- Обещавам, че няма да нахраня някое дърво с него, както правят с непослушните деца в Двора на тъмните феи - увери го Марк.

- Какво облекчение - отвърна Джулиън сухо, а Марк се наведе към Тави, чиито очи блестяха.

- Ела с мен, мъниче. В библиотеката има книги, които като малък обичах и които си спомням и досега. Искаш ли да ти ги покажа?

Тави кимна и сложи ръчичката си в тази на Марк с пълно доверие и в този миг нещо пробяга през очите на Марк, мимолетен проблясък на емоция. Без да каже нито дума повече, той излезе от кухнята заедно с Тави.

Предупреждението на Камерън отекваше в главата на Ема до края на закуската, докато разчистваха след това и докато отиваха към класната стая, където Даяна ги очакваше с голяма купчина листове. Не можеше да прогони думите му от ума си, поради което се представи потресаващо зле на езиковите тестове, както и в запомнянето на различните класове демони и долноземци. Обърка Азазел с Асмодей, пургатски с ктхонийски и никси с пикси. Даяна й хвърляше яростни погледи, докато поправяше теста й с плътна червена химикалка.

Всички други изкараха високи оценки и Ема подозираше, че малкото грешки, които бе допуснал, Джулиън бе направил нарочно, та тя да се почувства по-добре.

Изпита благодарност, когато приключиха с писмената и устната част на тестовете. Направиха почивка за обяд, след което се преместиха в тренировъчната зала, която Даяна вече беше подготвила за изпита. Имаше мишени за мятане на ножове, мечове с различни размери, а в средата на стаята - голяма тренировъчна кукла с дървено тяло, няколко ръце, които можеше да се махат, и парцалена глава, натъпкана със слама, като на плашило.

Около куклата беше очертан кръг от черно-бял прах - каменна сол, смесена с пепел.

- Атакувайте от разстояние, внимателно и прецизно - каза Даяна. - Нарушите ли кръга от пепел, ще бъдете скъсани.

С тези думи тя се доближи до черната кутия на пода и натисна едно копче. Кутията беше радио и стаята в миг се изпълни с оглушителен неприятен шум. Звучеше така, сякаш някой бе записал разбесняла се тълпа, която крещеше и трошеше прозорци.

Ливи изглеждаше ужасена. Тай потръпна и си сложи слушалките.

- Отвличане на вниманието - обясни Даяна силно. - Трябва да се справите въпреки...

Преди да успее да довърши, на вратата се почука - беше Марк с нерешителен вид.

- Тави е зает с книжките си - каза той на Даяна, която намали леко шума, - а ти попита дали бих се присъединил към тази част от изпита. Реших, че би било най-добре да приема.

- Но Марк няма защо да бъде подлаган на теста - възрази Джулиън. - Не е, като да можем да изпратим резултатите му на Клейва.

- Резултатите на Кристина също няма защо да бъдат докладвани - отвърна Даяна, - ала тя въпреки това се включи. Искам да видя как ще се справи всеки от вас. Ако ще работите заедно, трябва да познавам нивото на всекиго от вас.

- Мога да се бия - заяви Марк, без да спомене, че предишната нощ се бе справил с мантидите без помощта на никакви нови руни. - Дивият лов се състои от воини.

- Така е, но те се бият различно от ловците на сенки. -Даяна посочи тренировъчната стая около тях, остриетата с руни, мечовете от адамас. - Това са оръжията на твоите събратя. - Тя отново се обърна към останалите. - Всеки трябва да си избере едно от тях.

При тези думи лицето на Марк стана безизразно, но той не каза нищо. Нито пък помръдна, когато останалите се разпръснаха: Ема отиде да вземе Кортана, Кристина - своите ножове пеперуда, Ливи - сабята си, а Дру - дълъг, тънък мизерикорд 19. Джулиън си избра чифт чакрами - метателни звезди с остри ръбове.

Тай се държеше настрани и Ема не можеше да не се запита дали Даяна забеляза, че Ливи бе тази, която избра една кама за брат си и я пъхна в ръката му. Ема го беше виждала да хвърля ножове - справяше се добре, дори отлично, но само когато искаше. Когато не искаше, нищо не можеше да го помръдне.

- Джулиън - каза Даяна, усилвайки отново радиото. - Ти си пръв.

Джулиън пристъпи напред и замахна. Метателните звезди излетяха от ръцете му, въртейки се във въздуха като кръгове от светлина. Едната отсече дясната ръка на куклата, а другата - лявата, преди и двете да се забият в стената.

- Мишената ти не е убита - отбеляза Даяна. - Само без ръка.