Касандра Клеър - Лейди Полунощ

КАМЕРЪН АШДАУН.

Джулиън я погледна за миг и отново се залови да разбърква яйцата. Носеше комбинация от бойно облекло, престилка и скъсана тениска, за която при други обстоятелства Ема би го закачила. Сега обаче тя се приближи до прозореца и вдигна телефона.

- Кам? Има ли нещо?

Ливи я погледна и извъртя очи, а после стана и се зае да разнася чинии между масата и печката. Останалите все още спореха, макар че Тави бе успял да се сдобие с шоколадовото мляко.

- Не се обаждам, за да те моля отново да се съберем, ако това си мислиш. - Гласът на Камерън, долетял от другия край на линията, накара Ема да си го представи: намръщен, с разрошена червена коса, каквато бе винаги сутрин.

- Добро утро и на теб - отвърна тя.

- Крадец на мляко - каза Дру на Тави и закрепи една препечена филийка върху главата му. Ема потисна усмивката си.

- Вчера отидох на Пазара на сенките - продължи Кам.

- Ау! Не те е срам!

- Чух разни слухове край сергията на Джони Рук. Ставаше дума за теб. Каза, че преди няколко дена сте се сдърпали. -Кам понижи глас: - Не бива да се срещаш с него извън Пазара, Ем.

Ема се облегна на стената. Кристина я погледна многозначително и се настани на масата при останалите; много скоро всички бяха заети да мажат филийки с масло и да похапват яйца.

- Знам, знам. Джони Рук е престъпник, който извършва престъпления. Вече ми дръпнаха тази лекция.

Кам звучеше подразнен.

- Някой друг спомена, че си пъхаш носа в нещо, което изобщо не ти влиза в работата. И че ако продължиш да го правиш, ще пострадаш. Не от ръката на този, който го каза. Посплаших го и той обясни, че говорел за някой друг. Че бил чул разни неща. В какво си се забъркала, Ема?

Джулиън все още беше до печката; по раменете му Ема бе сигурна, че слуша.

- Би могло да бъде какво ли не.

Камерън въздъхна.

- Е, добре, щом искаш да остроумничиш. Просто се тревожа за теб. Бъди внимателна.

- Винаги - отвърна тя и затвори.

Без да каже нищо, Джулиън й подаде чиния с яйца и Ема я пое, давайки си сметка, че всички я гледат. Постави чинията върху кухненския остров, настани се на един от столовете и заровичка с лъжица в закуската си.

- Е, добре - каза Ливи. - Ако никой друг няма да те попита, ще го направя аз. Какво беше това?

Ема вдигна глава, канейки се да отвърне подразнено, ала думите заседнаха в гърлото й.

Марк стоеше на прага. Напрежението от спречкването в библиотеката предишния ден като че ли отново се завърна и над кухнята се спусна дълбока тишина. Семейство Блекторн се взираха в брат си с широко отворени очи, Кристина бе приковала поглед в кафето си.

Марк изглеждаше... нормално. Носеше чиста синя тениска и тъмни дънки, които му бяха по мярка; около кръста си беше препасал колан за оръжия. Макар да беше празен, очевидно бе, че е нефилимски колан, с руни за ангелска сила и точност, издълбани върху кожата. Китките му бяха стегнати в бойни ръкавици.

Всички се взираха в него, Джулиън бе застинал с шпатулата във въздуха. Марк изпъна рамене и за миг Ема си помисли, че отново ще се поклони, както предишната нощ. Вместо това обаче той проговори:

- Извинявам се за миналата вечер. Не трябваше да обвинявам вас, моето семейство. Политиката на Клейва е сложна и често пъти е забулена в мрак, и вината не е ваша. С ваше позволение бих искал да започна отначало и да ви се представя.

- Но ние знаем кой си - каза Тай. Ливи се наведе и прошепна нещо в ухото му, докосвайки го по рамото. Тай отново погледна към Марк, очевидно все така объркан, но и изпълнен с очакване.

Марк пристъпи напред.

- Аз съм Марк Антъни Блекторн - заяви той. - Произхождам от горд и древен нефилимски род. Служих в Дивия лов в продължение на години, които не мога да изброя. Възседнал бял жребец, изтъкан от дим, аз се носех във въздуха, събирах телата на мъртвите и ги отнасях в царството на феите, където телата и кожата им подхранваха дивата земя. Не изпитвах вина, а навярно би трябвало. - Ръцете му, които до този миг бяха сключени зад гърба, се отпуснаха до тялото му. - Не знам къде е моето място, но ако ми позволите, ще се опитам да го открия тук.

Думите му бяха последвани от миг мълчание. Децата около масата бяха зяпнали, Ема стоеше с лъжица във въздуха, задържайки дъха си. Марк погледна към Джулс.

Джулиън се пресегна и разтърка задната част на тила си.

- Защо не седнеш, Марк - предложи той с леко дрезгав глас. - Ще ти приготвя яйца.

Марк мълча по време на цялата закуска, докато Джулиън, Ема и Кристина разказаха на останалите какво бяха открили предишната нощ. Ема сведе подробностите за нападението на мантидите до минимум - не искаше Тави да сънува кошмари.