Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Лицето на Джулиън се беше изменило; беше свел поглед към нея под лунните лъчи, устните му бяха полуотворени. Ръцете му се вдигнаха и нежно обвиха раменете й. Понякога, помисли си Ема, тя сякаш бе хвърчило, а той - онзи, който го пускаше, тя се рееше високо-високо, а той я задържаше свързана със земята. Без него би се изгубила сред облаците.

Ема вдигна глава и почувства дъха му върху лицето си. В очите му имаше нещо, което се разтваряше, не като пукнатина, плъзнала по стената, а като врата, зейнала широко, за да пропусне светлината отвън.

- Аз не те изпитвам, Ема - каза той. - Ти вече ми доказа всичко.

Някакво необуздано чувство се разля по вените на Ема, желание да сграбчи Джулиън, да направи нещо, нещо, да стисне дланите му в своите, да обвие ръце около него, да причини болка и на двамата, да накара и двамата да вкусят едно и също жадуващо отчаяние. Не го разбираше и то я ужасяваше.

Отдръпна се, освобождавайки се нежно от ръцете му.

- Трябва да се върнем при Марк и Кристина - промълви. - Доста се забавихме.

Извърна се от него, но не преди да види как изражението му се затваря, като затръшната врата. Почувства го като мъчителна празнота в стомаха си, неопровержимото знание, че независимо колко демона беше убила тази нощ, смелостта й бе изневерила тъкмо когато най-много се нуждаеше от нея.

Когато се върнаха пред ресторанта, откриха Марк и Кристина, седнали върху една от масите за пикник, заобиколени от картонени кутии с пържени картофи, хлебчета с масло, пържени миди и тако с риба. Кристина държеше бутилка с лимонада и се усмихваше на нещо, което Марк бе казал.

Вятърът, долитащ откъм океана, беше изсушил косата на Марк и тя се развяваше около лицето му, подчертавайки колко много прилича на елф и колко малко - на нефилим.

- Марк тъкмо ми разказваше за битката при средоточието - обясни Кристина, когато Ема се покатери на масата и посегна да си вземе пържен картоф. Джулиън се качи при тях и си взе безалкохолно.

Ема се зае да разкаже случилото се от своята гледна точка - от откриването на пещерата и портфейла до битката с демоните.

- Те смачкаха мотоциклета на Марк, така че нямаше как да избягаме.

Марк придоби унил вид.

- Жребеца ти го няма вече, чини ми се - каза Ема. - Ще ти дадат ли друг?

- Надали - отвърна Марк. - Елфите не се славят с щедростта си.

Веждите на Джулиън подскочиха.

- „Чини ми се"?

- Какво да ти кажа - сви рамене Ема. - Заразително е.

Кристина протегна ръка.

- Дайте да видим какво сте открили. След като пожертвахте толкова много, за да се сдобиете с него.

Ема извади портфейла от джоба си и той обиколи всички около масата. След това обърна телефона си към тях и им показа снимките, които бе направила в пещерата със стените, надраскани с причудливи езици.

- Гръцкия и латинския можем да преведем - каза тя, - но за останалите ще трябва да опитаме в библиотеката.

- Станли Уелс - заяви Джулиън, преглеждайки полуизгорелия портфейл. - Звучи ми познато.

- Когато се върнем, Тай и Ливи може да се опитат да открият кой е - каза Ема. - А ако намерим адреса му, бихме могли да отидем да видим дали няма да научим нещо от къщата му. Дали има причина да изберат точно него за жертвоприношение.

- Възможно è да ги избират случайно - предположи Джулиън.

- Не е случайно - обади се Марк, докато поднасяше бутилката към устата си, и всички замръзнаха.

- Какво? - попита Ема.

- Не всеки може да бъде използван за жертвоприношение в призоваваща магия - обясни Марк. - Не може да ги избират напълно случайно.

- В Дивия лов ви учат на черни магии? - учуди се Джулиън.

- Дивият лов е черна магия - отвърна Марк. - Кръгът в пещерата ми е познат. - Той докосна телефона на Ема. - Това е жертвен кръг. Некромантия. Могъществото на смъртта, впрегнато за осъществяването на някаква цел.

За миг всички се умълчаха. Студеният вятър рошеше влажната коса на Ема.

- Мантидите го пазеха - каза тя най-сетне. - Който и да е некромантът, не е искал никой да се натъкне на тайната церемониална пещера.

- Защото ще му трябва - добави Джулиън.

- Или на нея. Не само мъжете могат да бъдат магически серийни убийци.

- Имаш право - съгласи се Джулиън. - Така или иначе, наблизо няма друго място, където лей-линиите да се събират по този начин. Черна магия, извършена върху някоя лей-линия, вероятно би се появила на картата на Магнус... но дали същото важи и за магия, направена върху средоточието?

- Тя може да остане скрита от нефилимите - каза Марк. -Възможно е убиецът да извършва церемониалните убийства в средоточието...