Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Преди Джулиън да успее да отговори, тойотата даде на заден ход с мощен рев, обърна и подкара към тях. Кристина се показа през прозореца; медальонът проблясваше около шията й.

- Vámonos 18- подкани ги тя. - Да се махаме. Тук е опасно.

- Демоните не са си отишли - съгласи се Марк. - Само се отдръпнаха.

Прав беше. Мракът около тях бе пълен с движещи се сенки. Тримата побързаха да се качат в колата, Ема седна до Кристина, а Джулиън и Марк - на задната седалка. Докато се отдалечаваха от пещерата, Ема бръкна в джоба на жилетката си.

Портфейлът все още беше там. Заля я облекчение. Беше в колата, с Джулиън до себе си и с улика в ръка. Всичко беше наред.

- Нуждаеш се от иратце - обади се Джулиън. - Марк...

- Дръж това нещо надалеч от мен - заяви брат му с нисък, напрегнат глас и изгледа сърдито Джулиън и стилито в ръката му. - Или ще скоча през прозореца на тази движеща се кола.

- Как ли пък не - каза Кристина със спокойния си мил глас и решително натисна бутона, заключващ всички врати в тойотата.

- Тече ти кръв - не отстъпваше Джулиън. - Из цялата кола.

Ема се обърна в седалката и ги погледна. Ризата на Марк беше изцапана с кръв, но той не изглеждаше така, сякаш изпитва болка. В очите му припламна раздразнение.

- Магията на Дивия лов е върху мен. Раните ми зарастват бързо. Не е нужно да се тревожиш. - Той вдигна тениската си и избърса кръвта от гърдите си; за миг Ема зърна бледа кожа, опъната върху корав стомах, и грапавите ръбове на стари белези.

- Добре, че се появихте - отбеляза тя и погледна първо Кристина, а после Джулиън. - Не знам как разбрахте какво става, но...

- Не сме - кратко заяви Джулиън. - След като ти затвори на Кристина, проверихме GPS-a на телефона ти и открихме, че сте тук. Стори ни се достатъчно странно, за да дойдем.

- Ала не знаехте, че сме в опасност - каза Ема. - Просто, че сме при средоточието.

Кристина я погледна изразително. Джулиън не каза нищо.

Ема разкопча жилетката си и я съблече, премествайки портфейла на Уелс в джоба на дънките си. Битките пораждаха нещо като вцепенение, в което не си даваше сметка за раните си и което й позволяваше да продължи. Сега обаче болката се обади и Ема потръпна, докато отделяше ръкава от кожата си. Рана от изгаряне с червено-черни ръбове се спускаше от лакътя до китката й.

Когато вдигна очи към огледалото за обратно виждане, видя, че Джулс също я бе забелязал.

- Можеш ли да отбиеш за малко, Кристина? - приведе се той напред.

Любезен, както винаги. Ема опита да му се усмихне в огледалото, ала той не гледаше към нея. Кристина отби от магистралата и спря на паркинга до заведението за морска храна, над което Ема и Марк бяха прелетели по-рано. Над паянтовата постройка имаше голям неонов знак с думите

ТРИЗЪБЕЦЪТ НА ПОСЕЙДОН.

Четиримата излязоха от колата. Мястото беше почти празно, с изключение на няколко маси, около които над чаши с кафе и чинии с пържени стриди бяха насядали шофьори на камиони и почиващи от близките къмпинги.

Кристина настоя да влезе вътре и да им поръча нещо за хапване и пийване и след кратък спор, останалите се съгласиха. Джулиън метна якето си на една маса, за да я запази.

- Отзад има душ на открито - каза той. - Там ще сме сами. Да вървим.

- Откъде знаеш? - попита Ема, докато заобикаляха постройката, но не получи отговор. Съвсем ясно усещаше гнева му, не само заради начина, по който я гледаше, но и заради буцата, заседнала под ребрата й.

Пътеката, която обикаляше заведението, ги изведе до открит участък, обграден от контейнери за боклук. Тук имаше масивен двоен умивалник от стомана и както беше обещал Джулс, голям душ, до който беше облегнато оборудване за сърф.

Марк прекоси пясъка, който ги делеше от душа, и завъртя кранчето.

- Почакай - започна Джулиън, - ще се...

От душа шурна вода и Марк подгизна само за миг. Той вдигна лице към струята така спокойно, сякаш го обливаше тропически дъжд, а не студена вода в мразовита нощ.

- ...намокриш - довърши Джулиън с въздишка и прокара ръце през оплетената си коса. Коса с цвета на шоколад, така си мислеше Ема, когато беше по-малка. Хората смятаха кестенявата коса за скучна, ала не беше така - в тази на Джулиън имаше златисти кичури и следи от бакър и кафе.

Ема отиде до умивалника и изплакна раната на ръката си, след което наплиска лицето и шията си с вода, за да отмие демонската кръв. Тя беше отровна - можеше да изгори кожата и човек определено трябваше да внимава да не му влезе в очите или устата.

Марк завъртя кранчето и излезе изпод душа. От тялото му се стичаше вода и Ема се зачуди дали не се чувства некомфортно - дънките и тениската му бяха залепнали за него, косата му лепнеше по врата.