Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- И да захвърля телата на друго място? - довърши Кристина. - Но защо? Защо не ги оставя в пещерата?

- Може би иска да бъдат намерени - предположи Марк. -Може би написаното върху тях е послание. Послание, което убиецът иска да изпрати.

- В такъв случай да го беше написал на език, който разбираме - промърмори Ема.

- Може би не е предназначено за нас - каза Марк.

- Средоточието трябва да бъде поставено под наблюдение - заяви Кристина. - Някой трябва да го следи. Тъй като няма друго средоточие, рано или късно, убиецът ще бъде принуден да се върне.

- Съгласен съм - каза Джулиън. - Ще се наложи да организираме нещо, което да ни предупреди.

- Утре, през деня - предложи Ема. - Мантидите не би трябвало да са активни...

Джулиън се разсмя.

- Знаеш ли какво е утре? Тестът.

Два пъти в годината Даяна бе задължена да ги изпитва върху някои основни неща (като рисуване на руни, езици и физическа подготовка) и да докладва на Клейва за техния напредък.

Думите на Джулиън бяха последвани от цял хор възмутени възгласи и той вдигна ръка.

- Ще изпратя съобщение на Даяна. Но ако пропуснем теста, Клейвът може да заподозре нещо.

Марк измърмори едно не особено цензурно предложение за това, какво точно да направи Клейва с подозренията си.

- Не мисля, че знам тази дума - подхвърли Кристина с развеселен вид.

- Не мисля, че и аз я знам - отвърна Ема. - А зная цял куп мръсни думи.

Марк се усмихна и се облегна назад, но после рязко си пое дъх. Дръпна окървавената яка на тениската си от врата си и предпазливо погледна към ранените си гърди.

Джулиън остави бутилката си на масата.

- Дай да видя.

Марк върна яката на мястото й.

- Нищо не можеш да направиш. Ще ми мине.

- Това е демонска рана - настоя Джулиън. - Дай да видя.

Марк го погледна учудено. Вълните изпълваха въздуха около тях с тих шепот. В ресторанта нямаше никой освен тях; останалите маси се бяха изпразнили. Марк никога не беше чувал този глас на Джулиън, помисли си Ема, онзи, който не търпеше възражения и който звучеше като гласа на възрастен мъж. Мъж, когото трябва да слушаш.

Марк повдигна тениската си. През гърдите му минаваше дълга резка. Вече не кървеше, но видът на разкъсаната бяла плът накара Ема да стисне зъби.

- Нека да... - започна Джулиън и Марк скочи от масата.

- Добре съм - заяви той. - Не се нуждая от целителната ти магия. Не се нуждая от руните ти за безопасност. -Той докосна рамото си, където един черен Знак бе кацнал като пеперуда - перманентна руна за защита. - Нося я, откакто съм на десет години. Носех я, когато ме отведоха, когато ме пречупиха и ме направиха един от тях. Носех я, а тя не ми помогна. Руните на Ангела са лъжи, хвърлени в лицето на Рая.

Болка припламна и угасна в очите на Джулиън.

- Руните не са съвършени - каза той. - Нищо не е съвършено. Но помагат. Просто не искам да те гледам наранен.

- Марк - меко го повика Кристина, ала той беше някъде другаде, някъде, където гласовете им не можеха да го достигнат. Очите му горяха, ръцете му ту се свиваха в юмруци, ту отново се разтваряха.

Много бавно той улови ръба на тениската си, съблече я през главата си и я пусна в пясъка. Ема видя бледа кожа, много по-бледа от нейната, корави гърди и тесен кръст, нашарени с тънките линии на стари белези. А после Марк се обърна.

Гърбът му беше покрит с руни, от основата на тила до кръста. Само че те не бяха като руните на обикновен ловец на сенки, избеляващи с времето, докато не се превърнеха в тънки бели очертания по кожата. Тези бяха изпъкнали, дебели и сиво-синкави.

Лицето на Джулиън беше пребледняло около устните.

- Какво...?

- Когато за първи път ме отведоха сред елфите, те се надсмиваха над нефилимската ми кръв - отвърна Марк. - Тъмните елфи откраднаха стилито ми и го строшиха, казаха, че не е нищо повече от мръсна пръчка. А когато опитах да се бия за него, те използваха ножове, за да издълбаят руните на Ангела върху кожата ми. След това престанах да им се опълчвам заради ловците на сенки. И се заклех, че никога вече руна няма да докосне кожата ми.

Той се наведе и вдигна мократа, изцапана с кръв фланелка. Когато се изправи срещу тях, гневът му се беше изпарил, и той отново беше станал уязвим.

- Навярно все още може да бъдат изцелени - каза Ема. -Мълчаливите братя...

- Не искам да бъдат изцелени - заяви Марк. - Те ми напомнят.

Джулиън слезе от масата.

- За какво?

- Да не се доверявам.

Кристина погледна към Ема над главите на момчетата. Върху лицето й бе изписана дълбока тъга.