Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Съжалявам, че руната за защита не е успяла да ти помогне. - Гласът на Джулиън беше нисък и предпазлив и Ема никога не бе искала да го прегърне по-силно, отколкото в този миг, докато той стоеше срещу брат си под обагрените от океана лунни лъчи, а сърцето му се четеше в очите му. Косата му беше разчорлена, меки къдрици рисуваха въпросителни по челото му. - Ала съществуват и други начини за защита. Семейството ти може да те защити. Ние винаги ще те защитаваме. Няма да им позволим да те принудят да се върнеш при тях.

Марк се усмихна със странна, печална усмивка.

- Знам - отвърна той. - Знам, мой нежен малки братко.

16

В ирландския фолклор - магически наложена забрана или задължение. - Б. пр.

17

Подобно на целулоза вещество, основен компонент на екзоскелети-те на насекоми, членестоноги и други. - Б. пр.

18

Да вървим (исп.). - Б. пр.

-Готово - заяви Даяна и метна спортния си сак, който изтрака върху кухненския плот.

Ема вдигна поглед. Двете с Кристина стояха до прозореца и проверяваха превръзките на ръцете й. Целителните руни на Джулиън се бяха погрижили за по-голямата част от нараняванията й, ала някои от местата, изгорени от демонската кръв, все още я наболяваха.

Ливи, Дру и Тави се бяха настанили около масата и се караха за шоколадовото мляко. Тай беше със слушалки и четеше, спокоен в своя собствен свят. Джулиън беше до печката и приготвяше препечени филийки, бекон и яйца... с изгорели парченца в тях, както Дру ги харесваше.

Даяна се приближи до чешмата и изплакна ръцете си. Беше по дънки и тениска, дрехите и лицето й бяха изцапани, косата й беше прибрана в стегнат кок.

- Погрижила си се средоточието да бъде под наблюдение? - попита Ема.

Даяна кимна и посегна към една кърпа, за да си избърше ръцете.

- Джулиън ми изпрати съобщение. Да не си мислеше, че ще допусна да се измъкнете от изпитите на Клейва?

Думите й бяха посрещнати със стонове.

- Да си го мисля, не - отвърна Ема. - Да се надявам, може би.

- Така или иначе, лично се погрижих - каза Даяна. - Ако някой влезе или излезе от онази пещера, ще получим обаждане по телефона на Института.

- А ако не сме си вкъщи? - попита Джулиън.

- Съобщения. - Даяна обърна гръб на мивката. - Аз, Джулиън и Ема ще получим есемеси.

- Защо не Артър? - попита Кристина. - Той няма ли мобилен телефон?

Доколкото Ема знаеше, нямаше, но Даяна не отговори.

- Има и още нещо - каза тя вместо това. - През нощта мястото се охранява от мантиди, но както знаете, денем демоните не са активни навън. Не понасят слънчевата светлина.

- Чудех се - подхвърли Ема. - Няма логика онзи, който стои зад всичко това, да остави средоточието без охрана през половината денонощие.

- И с основание се чудиш. - Тонът на Даяна беше неутрален; Ема безуспешно се опитваше да открие по лицето й дали все още е ядосана. - През деня входът на пещерата се запечатва. С очите си видях как щом слънцето изгря, той изчезна. Това не ми попречи да разположа магическите бариери и руните за наблюдение (направих ги вън от пещерата], но докато слънцето е на небето, никой не може да проникне в средоточието.

- Убийствата и захвърлянето на телата... всичко това се е случило през нощта - обади се Ливи. - Може би зад тях все пак стои демон?

Даяна въздъхна.

- Наистина не знаем. Кълна се в Ангела, трябва ми кафе.

Кристина побърза да й напълни една чаша, докато Даяна отръскваше пръстта от дрехите си и се мръщеше.

- Малкълм ли ти помогна? - попита Джулиън.

Даяна пое с благодарност чашата от Кристина и се усмихна.

- Достатъчно е да знаеш, че е направено - заяви тя. - Днес ви предстоят изпити, така че ще се видим в класната стая след закуска.

И тя излезе, вземайки сака и чашата със себе си. Дру се нацупи.

- Не мога да повярвам, че ще имаме часове. - Тя беше по дънки и тениска, върху която имаше крещящо лице и думите

КЪЩАТА НА УЖАСИТЕ НА ДОКТОР УЖАС.

- Намираме се насред важно разследване - обади се и Ливи. - Не би трябвало да се занимаваме с изпити.

- Това е истинско оскърбление - заяви Тай. - Аз съм оскърбен. - Беше свалил слушалките, ала едната му ръка беше под масата и Ема чуваше щракането на химикалка - нещо, което често бе правил, преди Джулиън да му изработи подобри начини за съсредоточаване, макар че и досега се случваше да прибегне до него, когато беше неспокоен.

Сред звуците на всеобщото недоволство телефонът на Ема иззвъня. Тя наведе очи и видя екрана да присветва.