Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- Именно - отвърна Джулиън. - За да мога да я разпитам. Или него, в случай че е демон.

- Добра стратегия. - Даяна се опита да потисне усмивката си, докато си записваше нещо в бележника. След това вдигна ръцете на куклата и ги закрепи на мястото им. - Ливи?

Ливи се справи с куклата с един замах на сабята си, без да престъпва обръча от пепел. Дру се представи сносно, като хвърли мизерикорда си, а Кристина отвори своите ножове и ги метна така, че върховете на всяко от остриетата потъна в главата на куклата там, където би трябвало да се намират очите й.

- Отвратително - обади се Ливи възхитено. - Харесва ми.

Кристина прибра ножовете си и намигна на Ема, която се беше покатерила някъде около средата на въжената стълба, стиснала Кортана в свободната си ръка.

- Ема? - Даяна изви глава нагоре. - Какво правиш?

Ема се хвърли от стълбата. Не беше същото като студената ярост на битката, ала докато политаше надолу, имаше един миг на свобода, който бе неподправена наслада, и най-сетне прогони раздразнението от предупреждението на Камерън. Приземи се върху манекена, стъпила здраво върху раменете му, и замахна, забивайки Кортана до дръжката. След това направи салто назад и се приземи на сантиметри от очертанията на кръга.

- Това си беше, за да се изфукаш - отбеляза Даяна, но върху устните й играеше усмивка, докато си отбелязваше нещо в бележника, преди отново да вдигне поглед. - Тиберий? Твой ред е.

Тай пристъпи към кръга. Бялата лента на слушалките изпъкваше върху черната му коса. Ема се сепна, когато си даде сметка, че на височина Тай бе колкото куклата. Тя често мислеше за него като за детето, което бе някога, ала той вече беше на петнайсет години, по-голям, отколкото бе тя, когато двамата с Джулиън станаха парабатай. Лицето му вече не беше лицето на малко момче. Мекотата бе отстъпила място на острота.

Тай вдигна камата.

- Тиберий - разнесе се глас откъм вратата. - Свали си слушалките.

Беше чичо Артър. Всички вдигнаха изненадани погледи -Артър рядко слизаше от тавана, а когато все пак го правеше, обикновено избягваше разговорите, храненията и какъвто и да било контакт. Странно бе да го видят застанал на прага като някакъв сив призрак: сив халат, сива набола брада, износен сив панталон. - Замърсяването от мунданската технология е навсякъде. В телефоните, които носите. Коли... в Лондонския институт нямахме коли. Компютъра, за който си мислите, че не знам. - Върху лицето му припламна странен гняв. - Няма да можеш да се хвърлиш в битка, носейки слушалки.

Изрече последната дума така, сякаш бе отровна. Даяна затвори очи.

- Тай - каза тя. - Свали ги.

Тай свали слушалките около врата си и потръпна, когато шумът от радиото изпълни ушите му.

- Тогава няма да мога да го направя.

- Значи, ще те скъсат - заяви Артър. - Трябва да бъде честно.

- Няма да бъде честно, ако не му е позволено да ги използва - намеси се Ема.

- Такива са условията на изпита. Всички трябва да го направите - каза Даяна. - Битките невинаги се случват при оптимални условия. Има шумове, кръв, неща, които отвличат вниманието...

- Аз няма да се бия - заяви Тай. - Не искам да бъда такъв ловец на сенки.

- Тиберий - настоя Артър рязко. - Прави, както ти казват.

Лицето на Тай се вкамени. Той вдигна ножа и го хвърли с преднамерена непохватност, но много силно. Оръжието се заби в черното пластмасово радио и го направи на парчета.

Възцари се тишина.

Тай сведе поглед към дясната си ръка - тя кървеше. Къс от строшеното радио бе отхвръкнало настрани и го бе порязало. Мръщейки се, той отиде до една от колоните. Ливи го проследи с нещастен поглед, а Джулиън понечи да тръгне след него, но Ема го улови за китката.

- Недей. Дай му минутка.

- Мой ред е - заяви Марк и Даяна се обърна изненадано към него.

Той вече бе тръгнал към манекена с решителна стъпка.

Отиде право до него, разпилявайки пепелта и солта под ботушите си.

- Марк - каза Даяна, - не трябва да...

Марк улови куклата и я издърпа към себе си, откъсвайки главата от тялото й. Около него се посипа слама. Той захвърли главата настрани, сграбчи двете ръце и ги изви, докато не ги строши. След това отстъпи назад, подпря крак в средата на дървеното туловище и натисна. Куклата се сгромоляса на пода с трясък.

„Би могло да бъде почти забавно - помисли си Ема, - ако не беше изражението върху лицето на Марк."

- Това са оръжията на моите събратя - заяви той и протегна ръце. Върху едната бе зейнала кървяща рана.

- Трябваше да го направиш, без да докоснеш кръга -каза Даяна. - Условията са такива и не аз ги определям. Клейвът...