Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ема се изчерви.

- Трябва да звучи достоверно.

- Има много неща, които не ми казваш. - Очите на Марк грееха и той приличаше повече на елф, отколкото на човек, помисли си Ема, преценяващ положението и мястото си във внимателния танц на измамата. - Предполагам, ще искаш всички да знаят, че сме се целували. Може би дори нещо повече.

Ема кимна. Усещаше, че бузите й горят.

- Кълна се, че ще ти обясня всичко, което мога - каза тя, -ако се съгласиш. И ти се кълна, че това може би ще спаси живота на Джулиън. Неприятно ми е да те моля да лъжеш, ала...

- Ала за онези, които обичаш, си готова на всичко - довърши Марк и тя нямаше какво да отговори на това. Той се усмихваше, устните му бяха извити развеселено. Ема не бе сигурна дали това бе човешка развеселеност, или развеселеността на елфите, които обожаваха хаоса. - Разбирам защо избра мен. Аз съм тук, наблизо, и за нас би било лесно да започнем връзка. Ти, както казах, си красиво момиче и се надявам, че не ме намираш отблъскващ.

- Не - потвърди Ема. Облекчение и още хиляда противоречащи си емоции пееха във вените й. - Определено не си отблъскващ.

- В такъв случай имам само още един въпрос - каза Марк. - Но първо... - Той се обърна и решително затвори вратата.

Когато отново се обърна към нея, Ема си помисли, че никога не го бе виждала да изглежда толкова много като елф. Очите му бяха пълни с диво веселие, безгрижност, която говореше за свят, където човешките закони не важаха. Той като че ли бе довел необуздаността на елфическото царство в стаята - студена, сладостна магия, в чиито корени обаче се таеше нещо горчиво.

„Бурята те зове така, както зове и мен, нали?"

Той й протегна ръка, с която сякаш едновременно я зовеше и й предлагаше.

- Защо да лъжем?

35

Добре ли си? (Исп.) - Б. пр.

36

Улично лакомство, особено популярно в Мексико; представлява резен от хикама (подобно на ряпа растение), овкусен със сок от лайм и лют червен пипер или други подправки. - Б. пр.

В продължение на дълги години гробницата беше суха. Ала сега морска вода започна да се процежда през фините порести дупки, а с нея - и кръв.

Тя капна върху оголени кости и изсъхнали сухожилия. Навлажни повехналите й устни. Донесе със себе си магията на океана, а с нея и една още по-необикновена магия - кръвта на онзи, който я беше обичал.

В гробницата си край морски вълни Анабел отвори очи.

„Шурти вода и горди кораби потъват, там, гдето чака ги дълбока смърт" е от стихотворението „Химнът на Прозерпина".

„Сърцето ти е оръжие с размерите на юмрука ти" е истински графит, появил се за първи път на стена в Палестина. Днес може да бъде открит навсякъде.

„Защото всяка капка кръв, пролята на земята, тече в потоците на таз страна" е от баладата „Там Лин".

Заглавията на всички глави са взети от поемата „Анабел Ли".

Много от местата, които Ема посещава, са истински или са вдъхновени от реално съществуващи места в Лос Анджелис, ала някои са измислени. Деликатесният магазин „Кантър“ съществува, но не и театър „Полунощ". „Тризъбецът на Посейдон“ е вдъхновен от закусвалнята за морска храна „Мрежата на Нептун". Къщите на Малкълм и Уелс са базирани на истински къщи. Аз отраснах в Лос Анджелис и в много отношения това е Лос Анджелис такъв, какъвто винаги съм си го представяла като малка - пълен с магия.