Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Вдигна ръка и сложи длан върху неговата. Бавно преплете пръсти с неговите. Още по-бавно свали ръката му от лицето си, опитвайки се да заглуши гласа в главата си, който казваше: Това е последният път, в който той те докосва по този начин, последният.

Все още се държаха за ръце, ала нейната лежеше безжизнено в неговата, сякаш бе мъртва. Джулиън изглеждаше озадачен.

- Ема...?

- Не можем да го направим. - Гласът й беше глух, монотонен. - Ето какво исках да ти кажа по-рано. Не можем да бъдем заедно. Не и по този начин.

Той измъкна ръката си от нейната.

- Не разбирам. Какво се опитваш да кажеш?

- Никакви целувки, никакво докосване, никакво влюбване, никакво ходене по срещи. Това достатъчно ясно ли е?

Джулиън не изглеждаше така, сякаш го беше зашлевила. Той беше воин: можеше да понесе всеки удар, готов да отвърне с двойно по-силен.

Беше много по-страшно от това.

Ема отчаяно искаше да върне казаното назад, да му признае истината, ала думите на Джем отекваха в главата й.

„Знанието, че любовта е забранена, не я убива, а я прави още по-силна."

- Не искам да имаме такава връзка - заяви тя. - Да се крием, да лъжем, да се преструваме. Не разбираш ли? Това би отровило всичко, което имаме. Би убило всичко хубаво в па-рабатайската връзка и накрая няма да сме дори приятели.

- Не е нужно да стане така. - Изглеждаше, сякаш му се повдига, но въпреки това говореше решително. - Налага се да го крием само още малко... само докато децата се нуждаят от мен...

-Тави ще се нуждае от теб още осем години - изтъкна Ема толкова студено, колкото можа. - Не можем да се крием толкова дълго.

- Можем да изчакаме... да изчакаме с това между нас...

- Нямам намерение да чакам. - Усещаше погледа му върху себе си, усещаше товара на болката му. Радваше се, че го усещаше. Заслужаваше да го усеща.

- Не ти вярвам.

- Защо бих го казала, ако не е вярно? То не ме обрисува в особено добра светлина, Джулс.

- Джулс? - Той се задави с думата. - Отново ли ме наричаш така? Сякаш сме деца? Не сме деца, Ема!

- Естествено, че не сме. Ала сме млади. Правим грешки. Това между нас, то беше грешка. Рискът е прекалено голям. - Думите горчаха в устата й. - Законът...

- Няма нищо по-важно от любовта. - Гласът на Джулиън бе странен, далечен, сякаш си спомняше нещо, което бе чул някъде. - Нито по-висш закон.

- Лесно е да се каже - отвърна Ема. - Само че, ако ще поемем подобен риск, трябва да бъде заради истинска любов. Любов за цял живот. А аз държа на теб, Джулс, ясно е, че държа. Дори те обичам. Цял живот съм те обичала. - Поне тази част беше вярна. - Но не те обичам достатъчно. Не е достатъчно.

„По-лесно е убиеш любовта на някого към теб самия, отколкото своята към него. Убеди го, че не го обичаш или че си някой, когото той не може да уважава."

Джулиън дишаше накъсано. Ала очите му, приковани в нейните, не трепваха.

- Познавам те - каза той. - Познавам те, Ема, и знам, че ме лъжеш. Опитваш се да постъпиш така, както според теб е правилно. Опитваш се да ме отблъснеш, за да ме защитиш.

„Не - помисли си тя отчаяно. - Не ми намирай оправдания. Това трябва да сработи. Трябва."

- Моля те, недей - каза на глас. - Ти беше прав... аз и ти заедно - безсмислено е... Марк и аз - това би имало повече смисъл...

Болка разцъфна върху лицето му като рана. Ема видя как той я пропъди. „Марк", помисли си тя. Името на Марк бе като коварната елфическа стрела, която той носеше, способно да прониже бронята на Джулиън.

„Близо съм - помисли си. - Толкова близо. Почти ми вярва."

Ала Джулиън беше опитен лъжец. А опитните лъжци прозират през лъжите на другите.

- Опитваш се да защитиш и децата. Разбираш ли, Ема? Знам какво правиш и те обичам заради него. Обичам те.

- 0, Джулс - каза тя отчаяно. - Нима не виждаш? Говориш за това, да бъдем заедно, като избягаме, а аз току-що се връщам от къщата на Рук. Видях Кит и какво означава да живееш, като се криеш, какво ще струва не само на нас, но и на децата ни, ако някога имаме такива. Ще трябва и да се откажем от онова, което сме. Ще трябва да се откажа да бъда ловец на сенки. А то ще ме убие, Джулс. Ще ме разкъса на парченца.

- Тогава ще измислим нещо друго. - Гласът му беше като шкурка. - Някакъв начин, по който да си останем ловци на сенки. Ще го измислим заедно.

- Няма - прошепна Ема. Ала очите му бяха широко отворени, умоляваха я да размисли, да си вземе думите назад, да сглоби онова, което се разпадаше на парчета.

- Ема. - Той посегна към ръката й. - Никога, никога няма да се откажа от теб.