Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Сърцето думкаше в ушите й. Това беше кулминацията, миговете, в които безкрайните тренировки, всички часове, цялата страст и омраза се събираха в една точка на фокус и решителност.

Марк се виждаше съвсем ясно, сиянието на серафимската му кама огряваше тревата около него. Той замахна към един от демоните и отсече предните му крака. Създанието се заклатушка, цвърчейки, все още живо. Лицето на Марк се разкриви от отвращение. Ема се хвърли към една купчина камъни, покатери се върху тях и скочи, посичайки демона надве. Чудовището изчезна, а тя се приземи пред Марк.

- Той беше мой - изгледа я той студено.

- Вярвай ми - отвърна Ема, - има и за двама ни. - Тя го сграбчи със свободната си ръка и го завъртя. Пет мантида тъкмо излизаха от няколко пукнатини в гранитния хълм. -Убий тези. Аз ще докарам мотора.

Марк се хвърли напред с вик като ловджийски рог, посичайки краката на демоните. Осакатени, те изпопадаха около него, облени в зеленикавочерна кръв, която вонеше на горящ бензин.

Ема затича към ръба на скалата, а около нея се надигаха демони. Тя забиваше меча си там, където бяха най-слаби - в съединителната тъкан, където хитинът беше тънък, отсичайки глави и крака. Дънките и жилетката й бяха мокри от демонска кръв. Мина на бегом покрай един умиращ мантид, втурна се към ръба на канарата...

И се вкамени. Един от демоните бе вдигнал мотоциклета между предните си крака. Ема би могла да се закълне, че създанието се хили насреща й, триъгълната му глава зейна, разкривайки няколко редици остри като игли зъби, докато покритите с шипове крака стиснаха мотоциклета и го разтрошиха. Разнесе се скърцане на метал, гумите се пръснаха и чудовището изцвърча ликуващо, когато машината стана на парчета, които полетяха по склона, отнасяйки със себе си надеждата на Ема за лесно бягство.

Тя изгледа мантида свирепо.

- Това беше наистина страхотно возило - процеди и като извади един нож от колана си, го хвърли.

Острието се заби в тялото на демона, зелена кръв рукна от устата на чудовището и разтърсвано от мощни спазми, то полетя след мотоциклета.

- Задник - промърмори Ема и се обърна към поляната.

Не обичаше да използва ножове за хвърляне в битка, най-вече защото бе малко вероятно да си ги получи обратно, след като убие някого. Оставаха й още три, серафимската й кама и Кортана.

Знаеше, че изобщо не са достатъчно, за да се справи с двете дузини мантиди, които пъплеха из тревата. Ала бяха всичко, с което разполагаше. Трябваше да свършат работа.

Откри Марк, който се беше покатерил на една издатина върху гранитния хълм и нанасяше удари под себе си, и се втурна към него. Избегна един крак, посегнал към нея, и го сряза с Кортана, без да престава да тича. Чу как мантидът изпищя от болка.

Един от по-високите демони протегна назъбените си предни крака към Марк, опитвайки се да го сграбчи. Ремиел се спусна яростно надолу и отсече главата му. Чудовището се свлече, а на негово място се появи друго и сключи челюсти около острието само за да политне назад, надавайки своя пронизителен писък. Беше смъртно ранено, ала отнасяше Ремиел със себе си - оръжие и мантид се свлякоха на земята в цвърчаща локва от демонска кръв и адамас.

Марк бе използвал всички оръжия, които Ема му беше дала. Поредният мантид замахна към него и той се залепи за гранита зад себе си. Сърцето на Ема се качи в гърлото й и тя се втурна напред, хвърли се върху стената, закатери се към Марк. Един огромен демон се надвеси над него със зейнала паст и той посегна към гърлото си, а Ема искаше да изкрещи, да му каже да се дръпне назад, да избяга.

Нещо проблесна между пръстите на Марк. Сребърна верижка, от която се полюшваше връх на стрела. Той замахна с него към главата на мантида и прониза изпъкналите му бели очи. Рукна гъста бяла течност и създанието залитна с писък назад в същия миг, в който Ема скочи на площадката и го съсече надве с Кортана.

Марк отново надяна верижката около врата си, а Ема изруга и тикна последната си серафимска кама в ръката му. Демонска кръв се стичаше по острието на Кортана и изгаряше кожата й, но тя стисна зъби, пренебрегвайки болката. Марк вдигна новото си оръжие.

- Дай му име - каза Ема задъхано и като извади един нож от колана си, го стисна в дясната си ръка; в лявата държеше Кортана.

Марк кимна.

- Рагуел - каза той и камата лумна в светлина. Мантидите изпищяха и се свиха, дръпвайки се назад от сиянието.

Ема скочи от скалата и се приземи, размахвайки Кортана и ножа около себе си като перките на хеликоптер. Въздухът се изпълни с писъци на насекоми, докато оръжията й поси-чаха хитин и демонска плът.