Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Плажът прелетя под тях, златният пясък изглеждаше бял на светлината на звездите и ето че вече се носеха над океана, а луната рисуваше сребърна пътека за тях. Марк извика нещо в ухото й, ала в този миг за Ема не съществуваше нищо друго освен океана и мотора под нея и вятъра, който развяваше косата й и насълзяваше очите й.

А после погледна надолу.

От двете страни на лунната пътека водата бе наситено синя в мрака. Земята бе далечна ивица от ярки светлини, сенките на планината се очертаваха върху небето. Под тях бе само океанът, безкрайни мили океан, и Ема почувства студените пръсти на страха, като леден блок, докоснал се внезапно до тила й и плъзнал по вените й.

Безкрайни мили океан, безбрежие от сенки и сол, сурови тьмни води, пълни с непозната празнота и чудовищата, живеещи в тях. Представи си как политаш в нея, знаейки какво има под теб, как се мъчиш да се задържиш на повърхността; от ужас пред това, което се простира под теб - дълги мили нищо и чудовища, чернота, ширнала се във всички посоки, и океанското дъно така далеч от теб - мозъкът ти ще се пръсне на безброй късчета.

Мотоциклетът се разбунтува, подскочи под ръцете й. Ема прехапа устни до кръв и се съсредоточи.

Мотоциклетът се обърна под ръцете й и се насочи обратно към брега. По-бързо, подтикваше го Ема, обзета изведнъж от отчаяно желание да види земята под себе си. Стори й се, че съзира сенки, които се движеха под кожата на морето, и си спомни старите истории за моряци, чиито лодки били повдигнати над водата върху гърба на китове и морски чудовища. Разкази за кораби, разбити на парчета от морски демони, а екипажите им - хвърлени на акулите...

Дъхът на Ема секна, моторът подскочи под нея и тя изпусна дръжките, и ето че се носеха стремглаво надолу.

Марк изкрещя, когато прелетяха покрай разбиващите се вълни, носейки се към брега. Пръстите на Ема откриха дръжките и отново се вкопчиха в тях, само миг преди предното колело да докосне пясъка, а после мотоциклетът се издигна нагоре, профуча над плажа и мина над магистралата под тях.

До ушите й достигна смехът на Марк. Беше див звук и в него Ема долови ехото на Лова, рев на рогове и тътен на копита. Тя вдъхваше дълбоко хладния свеж въздух; косата й се развяваше зад нея, не съществуваха никакви правила. Беше свободна.

- Ето че се доказа, Ема - каза Марк. - Достойна си да яздиш заедно с Гуин, ако поискаш.

- Дивият лов не допуска жени в редиците си - напомни му тя и вятърът изтръгна думите от устата й.

- Какви глупаци. Жените са много по-пламенни от мъжете. - Марк посочи към брега и хребета на планината. - Карай натам. Ще те заведа на мястото, където се събират линиите.

Нищо чудно, че Джейс Херондейл изобщо не се беше поколебал да лети с мотоциклет, помисли си Ема. От него светът се разкриваше по съвсем различен начин. Двамата с Марк се носеха на север над магистралата, прелитайки над имения с огромни басейни, надвиснали над океана, замъци, долепени до каньони и скали, а веднъж дори се спуснаха по-ниско, за да видят партито в един заден двор, украсен с пъстроцветни фенери.

Марк я насочваше, като я докосваше лекичко по китките - вятърът бе прекалено силен, за да може да чуе гласа му. Минаха покрай едно заведение за морска храна; то бе отворено и през нощта и от прозорците струяха музика и светлина. Ема, която бе идвала в него, си спомни как седи на една от дървените маси за пикник заедно с Джулс и похапва пържени стриди със сос тартар. Пред ресторанта бяха паркирани десетки мотори „Харли Дейвидсън", но Ема се съмняваше, че някой от тях може да лети.

Тя се усмихна широко, опиянена от височината и студения въздух.

Марк докосна дясната й китка. Равен пясъчен участък се отделяше от плажа и поемаше към близките канари. Ема изправи мотоциклета, така че застанаха почти вертикално, докато изкачваха билото на една скала. Прехвърлиха върха, прелитайки на по-малко от метър от него, и се стрелнаха напред, а гумите докоснаха връхчетата на магарешките бодили, които растяха между високата трева.

Пред тях се издигна гранитно възвишение, куполовиден хълм навръх канарите. Ема се облегна назад, готвейки се да натисне газта, ала Марк се пресегна покрай нея и гласът му отекна в ушите й:

- Спри! Спри!

Мотоциклетът забуксува, подмина шубраците, издигащи се по ръба на скалите, и се закова на място. Около ниския гранитен хълм пред тях растеше трева, утъпкана тук-там, сякаш някой бе минавал оттук; в далечината вдясно от нея Ема забеляза очертанията на черен път, спускащ се с криво-личене към магистралата.