Касандра Клеър - Лейди Полунощ

- „Защото всяка капка кръв, пролята на земята, тече в потоците на таз страна" - изрецитира Ема. - Не предполагах, че е буквално.

- Не предполагах, че знаеш древните стихове. - За първи път, откакто се бе върнал, Марк я погледна с искрен интерес.

- Всички в семейството се опитват да научат колкото се може повече за феите - обясни Ема, присядайки до него. -Откакто се завърнахме от Тъмната война, Даяна ни обучава и дори малките искат да знаят за тях. Заради теб.

- Едва ли е най-популярната част от нефилимската образователна програма - подхвърли Марк. - Като се има предвид най-новата ни история.

- Не си ти виновен за това, което Клейвът мисли за елфите. Ти си ловец на сенки и нямаше нищо общо с предателството.

- Аз съм ловец на сенки - съгласи се Марк. - Но освен това във вените ми има и елфическа кръв, както и в тези на сестра ми. Майка ми бе лейди Нериса. Тя е умряла, след като съм се родил, и тъй като нямало кой да ни отгледа, двамата с Хелън сме били върнати на баща ни. Тя обаче е била от благородно потекло, част от най-висшата класа на феите.

- В Лова отнасяха ли се по-добре с теб заради нея?

Марк поклати глава.

- Мисля, че според тях баща ми е отговорен за нейната смърт. Разбил сърцето й, когато си тръгнал. Това не ги предразположи към мен. - Той прибра кичур светла коса зад ухото си. - Нищо от онова, което елфите причиниха на тялото и на ума ми, не може да се мери по жестокост с мига, в който научих, че Клейвът няма да се опита да ме открие. Че няма да изпратят някой да ме спаси. Джейс ми каза, когато се срещнахме в царството на феите, да „им покажа от какво тесто са замесени ловците на сенки". Ала от какво тесто са замесени ловците на сенки, ако изоставят своите събратя?

- На света има и други ловци на сенки освен Съвета - отвърна Ема. - Мнозина нефилими смятаха, че с теб постъпиха несправедливо. А Джулиън никога не се отказа от опитите си да накара Клейва да промени решението си. - Ема понечи да докосне ръката му, но после се отказа. У Марк все още имаше нещо диво; би било, като да се опита да погали леопард. - Ще видиш това сега, когато си си вкъщи.

- Вкъщи ли съм си? - Марк поклати глава като куче, отърсващо се от вода. - Може би не бях справедлив с брат ми. Може би не трябваше да избухвам. Чувствам се като... като в сън. Струва ми се, че са минали седмици, откакто те дойдоха при мен и ми казаха, че ще се върна в света.

- Казаха ли ти, че ще си дойдеш у дома?

- Не. Казаха ми, че трябва да напусна Лова. Че кралят на тъмните феи е наредил така. Смъкнаха ме от коня и ми завързаха ръцете. Яздихме дни наред. Дадоха ми да пия нещо, от което започнах да халюцинирам и да виждам неща, които ги няма. - Марк сведе очи към ръцете си. - Направиха го, за да не мога да открия обратния път, но ми се ще да не го бяха сторили. Ще ми се да се бях завърнал у дома такъв, какъвто бях в продължение на години - способен член на Дивия лов. Ще ми се братята и сестрите ми да ме бяха видели гордо изправен, а не пълзящ от страх.

- Сега наистина изглеждаш много различен - каза Ема и действително беше така. Приличаше на човек, събудил се след стогодишен сън, отърсил праха на вековни сънища от бе си. Преди беше ужасен, сега ръцете му бяха сигурни, а изражението - сериозно.

Внезапно по устните му пробяга суха усмивка.

- Когато ми наредиха да се разкрия в светилището, мислех, че това е поредният сън.

- Хубав сън?

Марк се поколеба, а после поклати глава.

- В началото, когато откажех да се подчиня, те ми изпращаха сънища, ужаси, видения, в които семейството ми умираше. Мислех, че именно това ще видя отново. Боях се до смърт, и не заради себе си, а за Джулиън.

- Ала сега вече знаеш, че не е сън. Виждаш семейството си, дома си...

- Ема. Престани. - Той стисна очи, сякаш пронизан от болка. - На теб мога да го кажа, защото в твоите вени не тече кръвта на семейство Блекторн. Години наред живях в царството на елфите, а това е място, където кръвта на смъртните се превръща в огън. Място на красота и ужас, каквито тук не можем да си представим. Яздих заедно с Дивия лов. Проправих си пътека на свобода сред звездите и надбягах вятъра. А сега от мен се очаква отново да тръгна по земята.

- Мястото ти е там, където те обичат - отвърна Ема. Чувала го бе от баща си и наистина го вярваше. Нейното място беше тук, защото Джулс и децата я обичаха. - Обичан ли си в царството на елфите?

Над очите на Марк падна сянка, като завеси, спуснати в тъмна стая.

- Исках да ти кажа... Съжалявам за родителите ти.

Ема зачака познатия прилив на задушаващ гняв, който я изпълваше всеки път щом някой друг освен Джулс споменеше родителите й, ала той не последва. Имаше нещо в начина, по който Марк го бе изрекъл, нещо в причудливата смесица от официална елфическа реч и искрено съжаление, което й се стори странно успокояващо.