Касандра Клеър - Лейди Полунощ

Ала втората стая в студиото бе единственото, по отношение на което Джулиън не отстъпваше пред желанията на по-малките си братя и сестри, нито предлагаше да се откаже от своето заради тях. Боядисаната в черно врата си оставаше затворена и никой, дори Ема, не беше допускан вътре.

Не че тя би го помолила за това. Джулиън нямаше почти никакво лично пространство и тя не искаше да го лишава от малкото, което бе успял да си отмъкне.

Основното помещение на студиото беше красиво. Две от стените бяха от стъкло; едната гледаше към океана, другата - към пустинята. Останалите две бяха боядисани в кремав сивкавокафеникав цвят и украсени с платната на майката на Джулиън, абстрактни картини в ярки багри.

Джулс стоеше до гранитния остров в средата, върху който бяха разпилени листове, кутии с акварели и тубички бои с поетични имена: ализариново червено, карминово алено, кадмиево оранжево, ултрамариново синьо.

Той допря пръст до устните си и хвърли поглед настрани. Тави се беше настанил пред един малък статив, въоръжен с кутия нетоксични бои, и цапаше смело по голям лист амба-лажна хартия, видимо доволен от пъстроцветното си творение. В кестенявите му къдрици имаше оранжева боя.

- Тъкмо го успокоих - каза Джулиън, докато Ема се приближаваше и оставяше купичките на плота. - Какво става? Някой разговаря ли с Марк?

- Вратата му все още е заключена - отвърна Ема. - Останалите са в библиотеката. - Тя побутна една от купите към него. - Хапни си. Кристина я направи. Пилешка супа с тортиля. Каза обаче, че нямаме подходящите люти чушки.

Джулиън взе една от купичките и като коленичи, я постави до Тави. Брат му вдигна очи и примига при вида на Ема, сякаш едва сега я беше забелязал.

- Джулс показа ли ти рисунките? - попита той. Синя боя се беше присъединила към оранжевото и жълтото в косата му. Приличаше на залез.

- Какви рисунки? - попита Ема, когато Джулиън се изправи.

- Онези с нас. Картите.

Ема повдигна вежди срещу Джулс.

- Какви карти?

Той се изчерви.

- Портрети. Нарисувах ги в стил Райдър-Уейт, като картите Tapo.

- Мунданското таро? - учуди се Ема, докато Джулиън посягаше към папката с картините си. Ловците на сенки обикновено избягваха предметите, свързани със суеверията на мунданите: хиромантия, астрология, кристални кълба, карти Tapo. Не им беше забранено да ги притежават или докосват, но те обикновено се свързаха със съмнителни особи, занимаващи се със съмнителни магии, като Джони Рук.

- Направих някои промени - обясни Джулиън и отвори папката, при което листовете в нея изпърпориха, разкривайки колоритни илюстрации. Ливи със сабя и развята коса, а под нея имаше надпис

ЗАЩИТНИЧКАТА.

Както винаги, рисунките на Джулиън й говореха, докосваха се до сърцето й, изпълваха я с усещането, че знае точно какво бе изпитвал, докато ги бе рисувал. Гледайки образа на Ливи, Ема почувства прилив на възхищение, обич, страх да не я загуби. Джулиън никога не би го изрекъл на глас, но Ема подозираше, че да гледа как Ливи и Тай порастват сигурно бе доста страшно.

Тиберий също беше тук - в шепата му пърхаше нощна пеперуда, хубавото му лице бе наведено надолу, скрито от очите на наблюдаващия картината. Тази рисунка изпълни Ема с усещането за смесица от свирепа обич, интелигентност и уязвимост. Надписът под него гласеше

ГЕНИЯТ.

След това следваха

МЕЧТАТЕЛКАТА

(Дру, забила нос в някаква книга) и

НЕВИННИЯТ

- Тави по пижама, отпуснал сънлива главичка върху ръката си. Цветовете бяха топли, галещи, пълни с обич.

Тук беше и Марк - скръстил ръце на гърдите си, със сламеноруса коса и тениска, на която бяха нарисувани разперени крила. Върху всяко от крилата имаше око - едно златно и едно синьо. Около глезена му бе усукано въже, което излизаше от рамката на рисунката.

ЗАТВОРНИКЪТ,

пишеше отдолу.

Рамото на Джулс докосна това на Ема, докато тя се навеждаше, за да разгледа картината. Като всички рисунки на Джулиън, и тази сякаш й нашепваше безмълвно думи за загуба и скръб, и за години, които не можеш да си върнеш.

- Над това ли работеше в Англия? - попита тя.

- Да. Надявах се да довърша целия комплект. - Джулиън разчорли оплетените си кестеняви къдрици. - Май ще се наложи да променя надписа под тази на Марк. След като вече е свободен.

- Ако остане свободен. - Ема отмести рисунката на Марк настрани и видя, че следващият портрет е на Хелън, застанала насред плаващи ледове, светлата й коса беше скрита под плетена шапка.

РАЗДЕЛЕНАТА,